Договорът за дълга не ни обвързва финансово

Когато се говори за поемането на нов дълг, трябва да се има предвид, че става дума за дългосрочно наемане на консултанти. Договорът за посредничество, сключен с четири банки, по никакъв начин не обвързва нито правно, нито финансово българската държава и не предрешава дали ще се взима. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов в предаването „Седмицата“ по Дарик Радио.

"Пропагандната машина на опозицията почти успя да внуши, че в момента се поема дълг. Лошото е, че материята е относително сложна технически. Голяма част, дори от колегите от ГЕРБ, не могат да разберат, че не говорим за поемане на дълг. Тук говорим за дългосрочно наемане на консултанти. Това е международен договор, който по силата на Конституцията трябва да бъде ратифициран”, коментира той.

Последствие в Законите за държавния бюджет ще се залагат какви да бъдат размерите на емисиите, които ще се пласират в следващите три години.

"Годишният лимит за дълга, така е и по закона за държавния дълг, се определя ежегодно с годишния държавен бюджет. Това, което обяснявах дълго, е, че всъщност нищо не е предрешено. Трябва да сме наясно, че този договор по никакъв начин не обвързва нито правно, нито финансово българската държава и не предрешава дали ще се взима”, обясни министър Горанов.

"Договорените с посредниците такси, които ще се плащат, са в пъти по-ниски, в сравнение с таксите, които мои предшественици са плащали, а това лесно може да се провери. Те ще се плащат само ако се вземе и до размера на взетия кредит. Те са пропорционални на размера на емисията“, продължи той.

Министърът допълни, че ратификацията на договорите за агентство е необходима и за набирането на ресурс за предстоящото изплащане през май на 6-месечния мостови кредит от края на 2014 г., изтеглен и предоставен на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

"Аз предполагам, че още в сряда ще имаме окончателно гласуване по ратификацията, за да може съвместно с БНБ и банките посредници да се направи т.нар. роуд-шоу”, каза Горанов и добави, че очаква благоприятни ценови равнища заради състоянието на пазарите.

„Целта на дългосрочното планиране беше да покаже, че българското правителство има стратегия и инструментариум, с които да финансира големите обеми падежиращ в следващите три години дълг и дефицитите, които не са предопределени, но са посочени в тригодишната бюджетна прогноза“, обясни Владислав Горанов, цитиран от пресслужбата на Министерството на финансите (МФ).

„Обикновено когато говорим за бюджет, досега лековато се пропуска темата за дефицита, който се одобрява с годишния закон за бюджета. Когато се води дебат за бюджета по повод на неговото приемане, думата „дефицит“ рядко се споменава от политиците. За тях е по-интересно какви разходи и за какво ще направим“, заяви още финансовият министър във връзка с това, че част от планираните средства от международните емисии ще послужат за попълване недостига в бюджета.

Горанов обясни, че 6 млрд. евро от планирания 8 млрд. евро дълг до 2017 г. ще послужат изцяло за рефинансиране на стари задължения, а останалите 2 млрд. евро – за попълване дупката във финансовия план.

Припомняме, че в периода от 2015 г. до 2017 г. МФ предвижда дефицитът да бъде 3,321 млрд. евро, а сумата на погашенията и дефицитът е 9,315 мрлд. евро. Така разликата от 1,3 млрд. евро в бюджетния дефицит ще се компенсира по друг начин, отговори Горанов на въпрос защо не се предвижда по-голяма сума на емисията, за да се премахне изцяло дефицитът.

„Спекулациите, че взетото от правителството може да бъде изхарчено с лека ръка, е тежко невярно“, отсече Горанов. „Всеки лев разход на българския бюджет е в рамките на одобреното с годишния закон.“

Министърът на финансите обърна внимание, че предишните финансови министри не са допускали заявки на българските търговски банки да купуват български еврооблигации на външни пазари.

„Това се е правило от съображение да се съхрани ликвидността в българския пазар, за да могат впоследствие да го използват за вътрешни емисии и не са допускали българските инвеститори до тези инструменти. Аз имам намерение да ги допусна“, коментира той.

Горанов посочи, че еврооблигациите са много интересен и изключително ликвиден и удобен инструмент, защото някои собственици при определени условия могат да ги използват например като залог пред ЕЦБ.

„Неслучайно и сега 60-70% от старите ни емисии се държат от български инвеститори, които обаче са ги придобили на вторичен пазар“, подчерта финансовият министър.

По отношение на разразилата се политическа дискусия, Горанов е на мнение, че опозицията няма как да подкрепя управляващите. Министърът добави, че е комуникирал поемането на дълг и с опозицията, но не пред камерите – „т.е. не е било като да не знаят предварително“, подчерта той.

По време на разговорите министър Горанов е потърсил най-високото партийно ниво и лидерите на опозиционните партии са изпратили свои представители.

„Участието и подкрепата на едно правителство не може да търси само позитиви и ние не се притесняваме да взимаме непопулярни решения, защото само с популизъм и хубави новини не може да се управлява държавата“, допълни още министърът на финансите.