Гласуване по пощата – стара система, за съвестни хора

Гласуването по пощата е установен начин за гласуване още от 80-те години в Австрия и важи както за гражданите на страната, които се намират в нея, така и за тези в чужбина. Това коментира председателят на УС на ДЕОС Емил Георгиев в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR по повод възможността да се гласува по пощата в Австрия.

"Ако може да се промени процесът на гласуване точно в хартиената му част на равнище СИК - би било най-добре за изборния процес. Упрекът ми към управляващата коалиция е, че направиха изменения в Изборния кодекс, но не пипнаха точно тази част", допълни Георгиев.

По думите му в всеки, който иска да гласува по този начин прави едно заявление и получава няколко документа - един, от които е клетвена декларация.

"Подписва се, създава документ, носи отговорност за неговото съдържание - при нас това би било чл. 313 от НК. След което получава един по-малък плик, в който слага бюлетината, на която вече отмята за кой кандидат гласува. Той подава плик в плика - когато той пристигне в съответната избирателната комисия (при нас РИК) - тогава се отваря големият плик, установява се идентичността на гласоподавателите, както и се удостоверява, че той е гласувал по пощенски път. След това всички малки пликове, които съдържат бюлетината се събират заедно, размесват се и се започва да се брои. Тоест има предвиден механизъм, с който да се раздели идентичността на гласоподавателя от една страна и за кого е гласувал от друга страна", поясни Георгиев.

Гласуването по пощата не е нещо ново - освен в Австрия, съществува и в някои скандинавски страни, както и в някои американски щати, добави анализаторът проф. Михаил Константинов.

По думите му тази система изглежда добра, когато се изпълнява от съвестни хора. Според него преди да се въведе в България трябва да се помисли за малко повече контрамерки, защото в противен случай има опасност от контролиран вот.

Сегашната изборна система не е сигурна, подчерта Георгиев. Според него и в момента има много възможности за манипулация - "ставаме свидетели на тях на всички избори, особено който е бил наблюдател, застъпник в изборна секция знае какво се случва в момента, в който секцията спусне кепенците и започне да брои - става страшно. На последните избори се нагледахме и на страшни протоколи".

"Големият бонус на всяка една форма на дистанционно гласуване, независимо дали по пощата или по електронен път е това, че ще включи много повече хора в процеса. И когато много повече хора гласуват и съответно го направят съвестно и що се отнася до всичките ни съграждани в чужбина имаме всички причини да вярваме, че ще го направят нормално, защото те са икономически независими и не биха си продали гласа срещу малка сума пари. Тогава техният вот ще задуши контролирания", смята от своя страна Георгиев.

"Този начин на гласуване по пощата може да се раздели и да важи само за българите в чужбина", посочи проф. Константинов. По думите му всичко е въпрос на законодателно решение и не трябва да се отказваме от една или друга нова форма за вот заради това, че може да бъде пробита.

Анализаторът определи сегашните промени в Изборния кодекс като много шум за нищо и ги сравни с Радини Вълнения. Според него накрая е възможно нищо съществено да не се промени.

"Политическият ефект от гласуването в чужбина е нищожен, а да не кажа и нулев. Важно е моралният", коментира той и добави още, че сънародниците ни в чужбина са лишени от основни конституционни права - на парламентарни избори те не могат да гласуват за конкретни партийни листи, не могат да използват преференции, както не могат да дадат гласа си за независими кандидати.

Георгиев обясни и как го виждат от ДЕОС - "всеки трети българин живее някъде в чужбина, всеки втори в работоспособна възраст и работещ и плащащ осигуровки е извън България" и според него не е редно тези хора да бъдат изключени, а включени, когато се взимат подобни решения, защото гласуванията обвързват всички българи.