Идеите на ЕС за миграцията били добри, но без резултат

Според вицепрезидента Илияна Йотова е нужна  цялостна нова политика в областта на миграцията и убежищата.

Тя смята, че най-тежкият проблем, който вълнува европейските граждани, е сигурността - в социално-икономически, във финансов план, за оцеляване, сигурност за борбата с бедността, както и тежката криза, свързана с миграционните потоци.

"Хората се страхуват от неконтролируемата миграция и отбеляза, че не може да даде положителна оценка за европейските политики в тази област", коментира вицепрезидентът на дискусия "60 години след Рим: Да изградим заедно европейската демокрация", организирана от Европейското движение и Съюза на европейските федералисти, съвместно с Информационното бюро на ЕП в България.

"Добри идеи, сравнително бързо решени в европейските институции, но за съжаление не дадоха тези очаквани резултати, които бяха необходими - като се започне от така и непроработилата политика за квотното разпределение на пристигащите в Европа бежанци и мигранти и се стигне до споразумението с Турция", отсече Йотова, цитирана от БТА.

"Това споразумение, според нея, не е проработило във вида, в който се е очаквало, а дефакто блокира и двустранните споразумения, които имат България и Гърция с Турция за реадмисия на граждани на трети държави и от близо 800 заявки от България засега са изпълнени едва шест", каза тя.

"Балканският път е бил спрян, споразумението с Турция е факт, но само за миналата година мигрантският поток се премести отново в Средиземноморието и за 2016 г. там са пристигнали по официални данни 180 хиляди човека", посочи като пример Йотова.

По думите й затварянето на един път и такива половинчати споразумения не решават проблема с миграцията.

Споразумението с Турция също трябва да бъде преосмислено от страна на европейските институции, колкото и трудно да е това, смята тя.

Вицепрезидентът коментира още, че през последните 10 години като че темата за развитието на ЕС е отстъпила.

"Няма я в европейските документи, в националните дискусии на държавите членки", отбеляза тя.

Според нея обяснението е, че няколко много тежки последователни кризи са довели до това европейските институции, държавите членки и гражданите да се занимават с решаването на неотложни проблеми и се е загубила общата визия и общата перспектива къде е Европа днес и къде трябва да стигне.

"От много време не бяхме чували да се говори нито за визия, нито за развитие, и каквито и да са резервите към Бялата книга, предложена от ЕК и Юнкер, от много време насам това е единственият документ, който подтиква към някакъв размисъл", отбеляза тя.

Йотова каза, че не е продуктивен начинът, когато още преди да стане известно предложението на ЕК, някак си бързо тази концепция беше обвързана с идеята за Европа на няколко скорости на концентричните окръжности.

"Като че ли този проект беше блокиран от самото начало с подобни изявления, смята тя. Най-честият въпрос за Бялата книга е кой от вариантите да изберем, с подобни дискусии трябва да започне разговор в обществата на европейските граждани за това каква Европа искаме да бъде занапред", обясни Илияна Йотова.

Според нея каквито и да са резултатите от тези дискусии, както и да изглежда тази Бяла книга, ще трябва да се премине през частична промяна на Лисабонския договор.

Тя засегна също темата за пропастта между европейските институции и гражданите и посочи, че до този момент по отношение на комуникацията институции-граждани не е направено почти нищо.

"Днес Европа е залята от огромни вълни на ксенофобия, популизъм, краен екстремизъм", каза още вицепрезидентът.

Тя посочи, че случилото се в Холандия е успокояващо, но припомни, че предстоят избори във Франция и Германия.

"Ответната реакция на тази ксенофобия и популизъм като че я няма и тук се нуждаем от бърз отговор и солидарна реакция", коментира Илияна Йотова.