Защо българите се притесняват от въвеждането на еврото?

В България има сериозна съпротива срещу въвеждането на еврото. Мнозина мислят, че еврото ще ни отнеме суверенитета, ще ни направи зависими от Франкфурт. А правителството ни ще задлъжнее като гръцкото.

"Как се съчетава страхът от загубване на суверенитета със страха от практикуването му? Не виждам друго възможно обяснение, освен липсата на доверие в държавата. И в тази, и във всички нейни бъдещи превъплъщения. При едно такова положение, разбира се, няма какво да се прави, освен да си доливаме ракията и да ругаем телевизора". Това заявява в анализ културният антрополог проф. Ивайло Дичев.

Кой знае защо не се обиждаме от това, че Хърватия, която влезе в ЕС след нас, се кани да се присъедини към еврото една година по-рано - през януари 2023 г. А толкова се обиждахме в други състезателни дисциплини като Шенген или визи за САЩ. Някак самата тема беше изключена от публичния ни дебат - това, че балканската ни посестрима успя да преодолее белезите на скорошната война и да организира финансите си. Че видя интереса си от еврото като туристическа дестинация и блокира опитите на партия "Хърватски суверенисти" да организира референдум по темата, където да изговорят всевъзможни глупости.

Въпросът за цените

Един по-бабешки вариант на страховете - това са слуховете, че с приемането на еврото всички цени ще скочат нагоре: да бъдат умножени по две изглежда най-логичното при ограничени математически способности на страхуващите се. Всевъзможни примери се дават за това как цените скочили в една или друга страна, пък ти върви, че проверявай. Страховете се усилват заради инфлационната тенденция в последните месеци, предизвикана и от глобалното печатане на пари. Само че това е аргумент в точно обратната посока: инфлация явно се случва и без евро, тя просто е елемент от икономиката на модерния свят. Нещо повече: в края на миналата година в еврозоната инфлацията беше 5,2%, а в България - 6,3% и нагоре. Излиза, че еврото не само не я увеличава, а дори я ограничава, казва проф. Дичев за "Дойче Веле".

Инфлацията сама по себе си няма защо да е проблем, ако съвсем равномерно се вдигат цени и доходи. Струва ми се, че тя дори би била полезна за България, тъй като ще ни позволи да се приближим до европейските нива на заплащане.

Бедата е там, че инфлацията никога не е равномерна - онези, които продават поскъпналите стоки, ще спечелят, а онези, които не продават нищо, като пенсионерите например, ще загубят. Със сигурност ще загубят и всички, които имат спестявания в банките, заковали лихвения процент близо до нулата. В тази перспектива инфлацията предвещава конфликти, недоволства, протести. Но с еврото всичко това няма да има връзка, освен в популистката реторика, разбира се.

При това еврото специално набляга на символиката: на обратната страна на монетите страните изобразяват свои важни символи.

Представете си само каква радост ще бъде, когато в далечната португалска кръчма ви върнат монета с - и аз не знам? - силуета на Царевец, опакованата от Кристо Триумфална арка... Ако дотогава дигиталната технология не е заличила подобни поводи за сантиментален фетишизъм. На кредитната карта няма тържествени образи, още по-малко на мобилния (китайски) телефон, с който вече започнахме да плащаме. Или в четеца на зениците ни в супермаркета, който скоро ще отчита какво сме пазарували.

Пари ще колекционират нумизматите, а за нас ще остане гордостта, че сме част от най-мощното икономическо пространство на планетата.