За два лева и един кренвирш

При обявяването на „гениалната“ идея аз лично се почувствах таргетирана като виден столичен идиот, който трябва да бъде дебнат по кьошетата и примамен с миризлив и мазен салам или кюфте, за да иде да гласува с интегралната бюлетина. За която снощи слушах колко била сложна за изработване, защото трябвало да се обмислят много неща, включително как ще се процедира, ако химикалката размазва и случайно хиксчето премине в някое друго квадратче, а не това, което искаме.

Интересно как биха обяснили политиците идеята си за раздаване на GSM-и, протъркани левчета, салам, кюфтета или кренвирши на послушниците и по-скоро наистина ли вярват, че този елементарен трик ще им гарантира висока избирателна активност. Ако аз, като гласоподавател, съм решила да не гласувам, защото не симпатизирам на нито една от предлаганите партии и формации, не виждам как едно кюфте или два лева ще ме убедят да попълня квадратчето в бюлетината /без да размазвам/ и да я пусна.

Плюс това, току виж кренвиршът, който ми дадат, не е от тези, които обичам, което е голям пропуск от страна на изобретателите на томболата. Защото, както всички знаем от рекламите, българските кренвирши са най-разнообразни, всеки човек си има предпочитания и дето се вика може да искам „Сачи“, а не „Тандем“. Някой друг пък може да иска кебапче, а не салам, или GSM-ът да не му харесва, защото няма MMS-и и bluetooth.

Въобще, цялата работа е недообмислена, най-вероятно ще възникнат брожения и стачки, защото със сигурност ще има хора, отишли да гласуват, които после ще останат с пръст в устата, вместо с кренвирш, тъй като наградите няма да са за всички, а ще се раздават на принципа на томболите. Пък и нищо чудно да има и такива, които ще се направят, че ще гласуват, за да вземат кебапчето, а какви ги вършат в малката, тъмна стаичка – това никой няма да знае.

Изводът е, че изборната викторина е като цяло тъпа идея, поставя народа на нивото на гладно куче, което ще даде лапа, само за да получи обещания салам, и в края на краищата принизява и самите политици.

След превръщането на изборите в нещо като вариететна програма, цялото ми и без това нищожно желание да се доверя на някоя партия се изпари яко заек.

Надявам се до 25-ти юни да се възобнови /желанието/, защото не гласуването е по-лошият вариант, но не е зле да се каже, че подобен род инициативи отблъскват, а не печелят привърженици.

Все пак, Лукановата зима отдавна отмина и общо взето всеки може да си купи всичко, вместо да се надява да му връчат телешки шпек на вратата на избирателната секция. Пък и някои хора не обичат салам.