Хиподермична спринцовка: Оръжието на масовата ваксинация

Стотици милиони възрастни по света могат да очакват да бъдат ваксинирани срещу COVID през следващите няколко месеца. Това ще стане чрез хиподермична спринцовка - но кой я е изобретил?

Повечето хора с достъп до здравеопазване приемат ваксинациите за даденост.

Спринцовката, която сега се използва за осигуряване на защита срещу COVID, може да изглежда достатъчно проста, но външният вид e измамен. Отнема хилядолетия, за да се създаде хиподермичната спринцовка във форма, която да позволява провеждането на масови ваксинации днес.

Ирландският хирург Франсис Ринд и френският лекар Чарлз Праваз имат огромен принос в тази област в средата на 19 век. Но шотландският лекар Александър Ууд е широко признат за изобретяването на съвременната хиподермична спринцовка.

Ууд може да не е имал представа за важността на своето изобретение през 1850-те. Но създадената от него изцяло стъклена спринцовка с бутало и фина игла става толкова разпознаваемо медицинско изделие, колкото стетоскопът.

Спринцовки под една или друга форма съществуват поне от времето на гръцкия лекар Хипократ през 5 век пр.н.е. Ранните версии са груби. Направени от животински пикочни мехури и тръби или перки, те до голяма степен са били използвани главно за напояване - практиката за измиване или промиване на рана или тяло, или клизми.

През 11 век египетски офталмолог използва първото известно подобно средство подкожно - за премахване на катаракта. Но едва в средата на 17-ти век са предприети най-ранните потвърдени експерименти за интравенозно инжектиране.

В експерименти с кучета през 1656 г. британският сър Кристофър Рен, по-известен като архитект отколкото като лекар, прилага лекарства, използвайки пикочен мехур, прикрепен към куха гъша перушина. "Той инжектира опиум, алкохол и екстракт от минзухар в различни кучета", обяснява анестезиологът Кристин Бол, почетен куратор на Музея на анестетичната история на Джефри Кей в Мелбърн, пред BBC. "Както бихме очаквали, първото куче заспива, второто се напива, а третото умира."

По времето, когато Едуард Дженър, който създава първата в света ваксина, се появява на медицинската сцена, близо 150 години по-късно все още няма признаци на усъвършенстван метод за прилагане на лекарства в човешкото тяло.

През 1796 г. той успешно ваксинира осемгодишно момче срещу едра шарка. Въпреки това ваксината се прилага чрез разрязване и по технически начин не представлява инжекция.

Към средата на 19-ти век медицинските умове са започнали да се фокусират върху по-ефективна система за доставка на лекарства. А през 1844 г. ирландският хирург Франсис Райнд изобретил онова, което може би е първата куха игла в света. Но неговото устройство използва гравитацията, за да накара течността да тече и включва проникване в кожата с инструмент, известен като троакар.

В рамките на 10 години обаче се ражда модерната версия на хиподермичната игла.

През 1853 г. роденият във Файф лекар Александър Ууд добавя бутало и разработва първата изцяло стъклена спринцовка, която позволява на лекарите да изчисляват дозировката въз основа на количеството течност, наблюдавано през стъклото. Първият му пациент е 80-годишна жена, която страда от форма на невралгия.

Загрижен само за облекчаване на локализирана болка, той й инжектира 20 капки винен разтвор на морфия (морфин, разтворен във вино от шери) в точка в рамото й, където болката е най-силна. Впоследствие тя заспива дълбоко, но по-късно се възстановява.

Изобретението на Ууд съвпада, по всички сведения напълно случайно, със създаването на подобен инструмент от френския хирург Шарл Праваз през същата година. Но докато устройството на Ууд е направено от стъкло и включва бутало, изобретението на Праваз е съставено предимно от сребро и използва винт, който трябва да бъде завъртян, за да прокара лекарството в тялото.

Лечението на Ууд чрез подкожно инжектиране бързо става популярно във Великобритания. Инструментите му са рекламирани като "спринцовки за лекарства на д-р Александър Ууд".

Изминават няколко години, преди лондонският хирург Чарлз Хънтър да въведе термина "хиподермия", основан на гръцките думи "хипо" (под) и "дерма" (кожа).

Кралският колеж по лекари в Единбург (RCPE) казва, че има две причини Ууд - бивш президент на организацията - да получи кредит над Праваз. Дейзи Кунингхаме, мениджър на библиотеки и наследство за RCPE, обяснява: "Първо, Ууд изпробва новата си спринцовка, като я използва, за да инжектира пациент с лекарство (морфин), докато Праваз тества своята върху овца. Така че ефикасността на метода на Ууд е по-ясен. На второ място, Праваз издъхва преди да публикува своите открития - докато Ууд публикува резултатите от откритието си."

Д-р Кунингхаме казва, че съвременната хиподермична игла се е променила изключително малко откакто Ууд я е разработил. "Основната разлика е в материала, от който е направена спринцовката - повече пластмаси за еднократна употреба, по-малко стъкло и метал, но освен това дизайнът остава до голяма степен непроменен. Точните дози, необходими за много лекарства, включително ваксинации, са възможни само благодарение на изобретението на Ууд."