Имунитетът от ваксините срещу новите варианти на COVID e краткотраен

Защитата, предлагана от COVID-ваксините срещу инфекция с новия щам на коронавируса, е "краткотрайна", според ново проучване, което гласи, че актуалните бустер дози са от съществено значение за "надеждната" имунна защита срещу вируса.

Констатациите, публикувани миналата седмица в списание PNAS, предоставят допълнителни доказателства, че бустерите са от решаващо значение за ограничаване на пробивните инфекции, при които човек се заразява, въпреки че е ваксиниран, както и от повторно заразяване с COVID-19.

В проучването изследователи, ръководени от експерти от Yale School of Public Health в САЩ, количествено определят вероятността от бъдеща инфекция след естествена инфекция или ваксинация с ваксините Moderna, Pfizer, Johnson & Johnson или Oxford-AstraZeneca. Те казват, че рискът от внезапни инфекции зависи от вида на ваксината, като иРНК ваксините като тези на Pfizer и Moderna предлагат най-голяма продължителност на защита.

Изследването установява, че иРНК ваксините предлагат имунна защита почти три пъти по-дълга от тази от естествена инфекция и ваксините Johnson & Johnson и Oxford-AstraZeneca.

"ИРНК ваксините произвеждат най-високи нива на отговор на антитела и според нашия анализ предоставят по-трайна защита от други ваксини или зараза с вируса", казва водещият автор на изследването Джефри Таунсенд от Училището по обществено здраве на Йейл. "Важно е обаче да запомните, че естественият имунитет и ваксинацията не се изключват взаимно. Много хора ще имат частичен имунитет от множество източници, така че разбирането на относителната издръжливост е от ключово значение за вземането на решение кога да осигурите нов тласък на имунната си система."

Проучването установява, че "надеждната защита" срещу повторно заразяване с новия коронавирус изисква актуално подсилване с ваксини, които са адаптирани да се справят с промените във вируса, които възникват като част от естествената му еволюция с течение на времето.

"Склонни сме да забравяме, че сме в надпревара във въоръжаването с този вирус и че той ще развие начини за избягване както на естествения ни, така и на произтичащия от ваксина имунен отговор", обяснява Алекс Дорнбург, друг съавтор на изследването. "Както видяхме при варианта "Омикрон", ваксините срещу ранните щамове на вируса стават по-малко ефективни в борбата с новите щамове на вируса."

В проучването учените оценяват рисковете от инфекция с вируса COVID-19, като го сравняват с вероятностите за повторно заразяване, наблюдавани при ендемични коронавируси, като тези, които причиняват обикновени настинки.

"SARS-CoV-2 отразява други ендемични коронавируси, които също се развиват и ни заразяват отново въпреки естествения имунитет към по-ранни щамове", обяснява д-р Таунсенд.

Позовавайки се на някои от ограниченията на изследването, изследователите казват, че фокусът върху медиирания от антитела имунитет в изследването "маскира" други фактори като вариации във възрастта, имунния статус, тежестта на инфекцията, отговора на ваксината и Т- и В-клетките на имунната система памет.

"Нашият подход не отчита тези фактори или техните взаимодействия", казват учените, като добавиха обаче, че е доказано, че антителата са доминиращият компонент на имунната система, осигуряваща защита срещу инфекция от новия коронавирус.

"Непрекъснатото актуализиране на нашите ваксинации и реваксинации е от решаващо значение за нашата борба срещу SARS-CoV-2", добавя д-р Таунсенд.