Контролираният вот не решавал изборите, не надхвърлял 300 хил. гласа

Трябва да има баланс, защото тези избори ще бъдат гледани под лупа, вече е ясно, че законодателството не отговаря на критериите за демократична регулация на вота. Това заяви в  политологът проф. Румяна Коларова във връзка с полицейските акции срещу търговията с вот и скандалите в навечерието на изборите пред bTV.

„Положително е да има действия срещу ограничаване на търговията с вот, но все пак трябва да сме наясно, че изборите трябва да се провеждат в обстановка, в която няма страх. Тук, като че ли се наслагва страх от машините, страх в определени населени места“, допълни политологът.

Политологът Татяна Буруджиева потвърди, че има доста забележки към Изборния кодекс от страна на международната общност, но по отношение на контролирания в вот у нас – тя обясни, че не бива да се прекрачват никакви граници.

„Не трябва да въвеждаме в заблуждение избирателите – контролиран и купен вот, както и корупция, никъде по света не са абсолютно унищожени. Въпросът е това нещо да не влияе върху резултатите от изборите. Когато хората гласуват – това е най-голямата преграда срещу купените гласове“, каза още експертът.

Тя уточни, че според изследвания контролираният вот не надхвърля 300 хил. гласа. Затова по думите ѝ трябва да се контролират определени „гнезда“, свързани с търговията. Тя определи полицейските акции като положителни, защото винаги е витаело усещане, че занимаващите се с това престъпление – имат чадър от закона.

Коларова допълни, че тези общности в повечето случаи са затворени, а там средствата за принуда са особени. Политологът обясни, че когато подобни групи рязко сменят партията, за която гласуват, това говори за купен вот.
„Крайните резултати не винаги се определят от контролирания и купения вот, защото там има едно наддаване – нещо като пазар. Маркетизацията на купения вот е изключително порочна, но в някаква степен уравновесява ситуацията. Основният проблем е да не се окаже, че има наблюдатели, които да не кажат, че е имало репресии към определени социални групи“, заяви Коларова.

Относно социологическите нагласи, Буруджиева заяви, че малките разлики между партиите може да се обърнат драстично от хората, които вземат решение за кого да гласуват в последния момент. Това е ситуация на паритет. Може да има и системна грешка, всички социологически агенции да са сбъркали и да се окаже нещо съвсем различно. Така беше с „Има такъв народ“ на предните избори“ – всички бяха прогнозирали, че ще са трети, но станаха втори. Във всяко едно социологическо проучване около ¼ от хората отказват да бъдат интервюирани“, посочи Коларова.  

Двете бяха категорични, че не трябва да се забравят и гласовете от чужбина, които често не се включват в предварителните проучвания.