Сред най-малко склонните в Европа сме да помагаме на бедните

Българите, наред с унгарците, естонците и словенците, са сред европейците, които най-слабо подкрепят осигуряването на  помощ за бедните. Това сочат резултатите от проучване на Евробарометър, публикувани днес от Европейската комисия.

Средно за ЕС 84 процента от гражданите поддържат идеята бедните да бъдат подпомагани, докато в България и Унгария този дял е 75 на сто, в Естония е 74 процента, а най-слабата подкрепа е отчетена в Словения - 71 на сто.

Най-щедри са хората в Швеция /97 процента/, Кипър /95 на сто/, Полша, Германия и Люксембург /92 процента/, Финландия /91 на сто/.

В Румъния, Литва, Гърция, Италия, Ирландия, Испания, Великобритания и Малта се отчита сериозен спад в броя на поддръжниците на идеята за оказване на помощ на бедните хора.

Гражданите на Холандия, Швеция и Люксембург са най-убедени, че има необходимост да плащат повече за фондовете за бедни, а на другия полюс са хората в България, Унгария, Португалия и Латвия.

Единствено в България и Кипър преобладават отговорите, че фондовете за помощ на бедните трябва да бъдат замразени или намалени.

Проучването отчита също, че младите в Европа /на възраст от 15 до 24 години/ подкрепят силно политиката за развитие, като девет от 10 определят за важно да се помага на бедните хора.

Над половината от младежите и 60 процента от студентите са готови да плащат по-скъпо за стоките, които купуват, ако това е от полза за бедните хора по света.

Комисията отбелязва, че в световен мащаб Европейският съюз е най-големият донор на официални помощи за развитие и помага на хората в над 150 страни. През 2010 г. ЕС е предоставил помощи за 53,8 млрд. евро /повече от половината от помощите в света/.

Европейската комисия отговаря за управлението на помощи от 11 млрд. евро годишно, което я поставя на второ място сред донорите в света, се посочва в съобщението.

(БТА)