Има православие, има България! Иначе остава стадо

А какво коментираш, след като не те интересува и кой смяташ за по-комптентен по въпросите на вярата? отговор Сигнализирай

Божеее, прочетох го - има правосъдие, има България и си викам разгеле най после някой да оправи правосъдието. А то православие. Не че няма нужда от него, но по належащо е правосъдието... отговор Сигнализирай

Организираната религия е рак за модерното общество. Не можеш да живееш по правила измислени преди хиляди години поради нужда да се управляват стадата от хора... Църквата не трябва нито да е авторитет нито да има думата за нищо което засяга живота на хората. Всеки има право на свободен избор. отговор Сигнализирай

Обрезанието е свещенодействие, установено в Стария Завет при патриарх Авраам в самото начало на второто хилядолетие преди Рождество Христово и послужило не само като "знак на завета" между Бога и богоизбрания народ, но и като далечен предобраз на християнското тайнство Кръщение (Колос. 2:11). Като печат на този "знак" служило името, което давали на младенеца при обрязването му. Потомък по плът на Авраам, прославян в Новия Завет като "баща на вярващите" (Рим. 4:11), Господ Иисус Христос бил обрязан в осмия ден от Своето рождение и Му дали името "Иисус", наречено от ангела (Лука 1:31; 2:21). Пресветата Му майка принесла предписаните по Мойсеевия закон две гургулици и два гълъба, каквито се полагали на онези бедни израилтяни, които не били в състояние да донесат агне или теле (Лев. 12:8). Възпоминанието на Господнето обрезание още през V век било утвърдено като тържествен Господен празник, с който се приключвал осмодневният кръг на Рождественските дни. Както се вижда от едно слово на св. Амфилохий Иконийски (+ 394 г.), още през V век празникът Обрезание Господне бил съединен с честването на паметта на св. Василий Велики, който умрял същия ден. Началото на този Господски празник отнасят към първите християнски векове. До нас са стигнали светоотечески слова, произнасяни на този ден, като поученията на св. Григорий Нисийски, св. Амвросий Медиолански и др. От V век е запазена беседа на Туринския епископ Максим. А Римският папа св. Григорий Велики споменава същия празник в своята книга за годишния кръг. През V век църковният песнописец Стефан Саваит написал канон за този празник, който и досега се изпълнява в нашето православно богослужение на този ден. отговор Сигнализирай

това са пълни глупости ,евреите отново искат да ни натъпчат в главите тянхата религия отговор Сигнализирай