Борисов се извини за пържолките и кучето

Знам че ние сме най-големият гаф в историята на България. Знам че ние докарахме страната до дъното на Европа. Но ние ще победим отново. Някой ще попита защо.Защото всичко годно и интелигентно се изнесе в чужбина и тук останаха само нашият любим електорат-***,чалгари,диви селяни, грозни силиконови пачаври,дебелогъзи мутри и некадърни простаци с основно образование. Те ще гласуват за нас отново. отговор Сигнализирай

Премиерът нито веднъж не изказа съболезнования на семейството на убитото момиче. Нещо повече - позволи си неуместни шеги с широка усмивка. Според него кучето на БЧК, открило тялото, трябва да бъде наградено с телешки пържоли. "Три-четири телешки пържолки да прати Цветанов, като вземе заплата, на кучето, освен да награди водача. Кучето свърши много работа. Заслужава и то, като, разбира се, и всички, награда", заповяда Борисов. Темата за "пържолките" и кучетата е устойчива при него, независимо от контекста. В интервю за "Труд" през 2002 г. по повод издигането му в генералско звание тогавашният главен секретар на МВР разказва следното: "Онзи ден, като ме направиха генерал, вечерта отидохме с Цветелина в Банкя при баща ми. Майка, бог да я прости, не можа да ме види такъв. Но татко много се радва и сестра ми също. Бях взел много хубаво месо. Нахраних хубаво кучетата. Изкарах ги в полето да се изтичат в снега. Беше късно вечерта,11-12 часа. Беше великолепно! Красиво! Така ги нахраних - да разберат как генерал храни!" отговор Сигнализирай

Срамиш името на Хес *** *** отговор Сигнализирай

Еййй dnes.bg, червени комуннисти сте и всички които ви четат са същите закостенели мозъци като тях, мислейки само за себе си. Със такова мислене като повечето коментари още не 20 години преход ами и 200 ще са малко .... Раздвижете си малко мозъците и мислете и занапред!355 коментар е много точен !! отговор Сигнализирай

Чух как премиерът на една европейска държава сравни себе си с храбър кучкар, а народът, който го бе издигнал от калта, където му беше мястото, с кучета, които трябва да бъдат държани здраво". Сигурно тази екзотична аналогия би ме разсмяла искрено, ако държавата не се казваше България, премиерът, Бойко Борисов, а тварите, от които се очакваше да слушкат, да не хапят, да не лаят и да *** ботушите на добрия господар, не бяхме ние, българите.Тогава, сънувах страшен сън. Насън видях как един нискочел, гръмогласен и простоват субект попадна на върха на еволюционната стълбица, назоваван почтително кучкар", звероукротител", дресьор". Направо тръпки да те побият! Какво може да бъде казано за общност, в която един жалък примитив като Борисов може да бъде виждан на върха на пирамидата? Какви следва да бъдат тия под него?! Дори първичният органичен бульон, от който, според материалистите, е произлязъл животът, би следвало да се възприема за нещо по-висше от ония, за които връх, венец и господар е Пожарникарят!Та в моя кошмар видях Борисов с ловджийски рог в ръка, начело на свирепа кучешка глутница. Те преследваха всичко, което можеше да лази, хвърчи, пълзи или тича пред тях, разкъсваха го и се избиваха един-друг за кокала.Там беше яростният, хищен и доста побъркан доберман, Цветан Цветанов. За доберманите се говорят злокобни неща. Създателите им са сътворили развитие, при което черепът се оказва тесен за без друго не обилния мозък и, накрая, някои костни пластинки притискат мозъчната тъкан, животното полудява и разкъсва господаря си.Също рамо до рамо с великия ловец, препускаше кучето-убиец, Ротвайлерът Дянков, който, потресен от собствените си физически и психически деформации, често освирепяваше дотам, че, с пяна на уста, се нахвърляше дори върху престарелите мравчици-пенсионери. Фокстериерът Плевнелиев ровеше с лапи земята за да надуши следи и тържествено откриваше нови ловни пътеки и ловни полета.Имаше и една доста поостаряла и малко грозновата хрътка, която скимтеше, лаеше, тичаше в кръг и отчаяно се опитваше да зарови ***, произведени духовно и словесно от висшия й господар. Хрътката Цецка Цачева.Описвам само малка част от глутницата на първия кучкар в нашата държава. Пропуснах затлъстялата, добродушна и пасивна сантбернарка, Искра Федосиева, безличните, вечно лаещи срещу дивеча и послушни гончета, депутатите от ГЕРБ. Но, при такава обилна кучешка популация, не може да се сетиш за всички.А какво да кажем за фона, за масовката или миманса, т.е., за кученцата, които само стоят и наблюдават парада на фаворитите?! Тук бяха болонките журналисти от политическия слугинаж, които са най-многобройната пасмина от кучешката популация. Рамо до рамо с тях се кипреха декоративните пудели-манекенки, поп фолк певачки или миски", чиято заветна мечта бе да оближат...на някой от великата глутница или даже на самия кучкар (само да им дадат някоя предизборна халтура).А къде бяхме ние, скъпи мои приятели? Намериха ли местенце в моя сън и обикновените, неопощените, ненахранени и необезпаразитени ***, наричани в България електорат?Е, тъй като нито глутницата, нито свитата й е хукнала нанякъде да бяга, на въженцата остава да увиснем ние. Защото ние сме ***! За какво ни ползва Великият кучешки господар?Той не разчита да му помагаме в лова, защото тайно съчувстваме на дивеча и у нас дивото зове.Не ни подхвърля кокали, тъй като се досеща, че бихме ги изгризали, но, след това, едва ли бихме облизали ръката му.Не ни свири със сладкогласия си ловджийски рог, тъй като не си мисли, че ще завием от солидарност или приветствено ще заскимтим. Не, ние ще заръмжим дълбоко и яростно и ще видим дали е защитено гърлото на кучкаря.Ето защо, ние ядем помия, слагат ни електорални номера на ушите, затварят ни в кучкарници, говорят ни, че месото съществува само в легендите, зародили се в дебрите на леса. Ние сме пълни със СРС - бръмбари, вместо бълхи, опашките ни са подвити и пълни с тръни и репеи, а, когато намерят удобен повод, с радост ни натикват в кучкарници и дерат кожите ни за палта. После ни убиват с тухли или камъни по главите и твърдят, че са ни евтанизирали.Когато дойде денят на изборите, слагат в рядката ни помия по някой кокал, твърдят, че ни помагали да се европеизираме, да се бойковизираме и отчитат луди пари за програмите, с които ни просвещавали. *** съдба!Но, ако бях на мястото на нискочелия нагъл и примитивен кучкар, бих треперил не от глутницата, не от нейната опозиция, не от декоративните зрители, а само от ***. Защото ние няма какво да губим и добре помним красотата на това да бъдем свободни вълци. Защото у нас свободата, достойнството и поривът на дивото все още зоват!И нека кучкарят си припомни за един много мъдър древноелински мит, за Актеон, ловецът, когото разкъсали собствените му хрътки! отговор Сигнализирай