25 години по-късно: Разделени сме за комунизма, мразим прехода

Точно 25 години след началото на демократичните промени в България, колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява, а познанието за този период изчезва, сочат резултати от социологическо проучване на "Алфа Рисърч" на тема "Преходът: Митове и памет, 25 години по-късно".

Според изследването цели 94% от най-младото поколение (16-30г.) споделят, че не знаят почти нищо за този период. За 40% от тях падането на Берлинската стена не им говори нищо и нямат представа какво всъщност се е случило преди 25 години, а една трета не знаят, че преходът към демокрация в страните от Източна Европа започва през 1989г.

Липсата на дебат в медиите и публичното пространство, както и абдикацията на културните и образователни институции от темите за този период, лишават новите поколения от познание за идеологическата и политическа същност на комунистическия режим, за неговия обхват и неговия крах, отчитат социолозите.

Днес 32% твърдят, че са много добре запознати с развитието на България в периода 1944-1989г. Почти същия (31%) е делът на онези, които твърдят, че изобщо не са запознати.

25 години след края на социализма, оценката за него е силно поляризирана сред хората. Така например, хората с леви политически възгледи, виждат в този период преди всичко спокойствието и сигурността. Липсата на безработица, безплатното здравеопазване, доброто образование и индустриализацията на страната са най-силните аргументи за позитивните оценки на този период, чийто изразител е основно най-възрастното поколение, при което левият и поколенческият прочит съвпадат.

За разлика от тях, десният прочит на комунизма е много по-критичен, но и по-хетерогенен: ограничения, безправие, липса на свобода, диктатура, цензура са основните му носещи елементи. За хората с десни възгледи това е строй, при който са ограничавани основни права и свободи, период на утопия и обществени заблуди. И докато левият прочит не вижда никаква сянка върху социализма, десният „признава” наличието на някои социални постижения - достъпно здравеопазване, постижения в образованието и науката, ниска безработица, спокойствие и др.

От „Алфа рисърч“ отчитат, че с течение на времето, равносметката за развитието на България в периода 1944г. – 1989г. се премества по подвижните пясъци на носталгията и преоценката.

Така например 2 години след падането на комунизма, докато е все още жив споменът за живота в този период, 76% от анкетираните от НЦИОМ пълнолетни граждани дават отрицателна оценка на Тодор Живков, докато днес е налице рязко преобръщане и идеализация  - 55% позитивни оценки.

Оставен на личните спомени на носталгията по загубената сигурност и изчезващо знание за тъмните му страни, комунизмът постепенно губи политическата си оценка, продължавайки да подхранва стари и нови митове, отчитат експертите.

И ако отношението към комунизма е поляризирано и силно белязано от индивидуалните биографии и политическите ориентации, то равносметката за последвалия прехода е много по-еднозначна и с ясен отрицателен знак: 50% от населението над шестнадесетгодишна възраст намира развитието на България след 1989г. за неуспешно, срещу едва 10% позитивни мнения.

Масовата негативна оценка за прехода обаче не е отрицание на целите на прехода, отчитат социолозите. Изследването ясно показва, че хората не биха се отказали от достиженията на изминалите 25 години.

Като цяло може да се обобщи, че хората не обвиняват конкретен политик или правителство, лява или дясна политика, а зле функциониращата държавност,  която се е усъвършенствала в изсмукването на ресурси от общността, вместо в механизмите, гарантиращи спазването на законността, професионализма и почтеността.

Така, след 25 години промени, българското общество е изправено отново пред политическо предизвикателство – изграждане на ефективни и некорумпирани институции, осигуряващо върховенство на закона и на политическото представителство, което да бъде гарант за взаимното ограничаване на злоупотребата с власт, а не за взаимното насърчаване“, се чете в анализа на „Алфа рисърч“.