Отец Милушев: Виждаме Божиите чудеса и не вярваме!

За вярата, спасението и любовта в днешното общество Dnes.bg разговаря в навечерието на Възкресение Христово с отец Антоний Милушев, служител в храм-паметник "Св. Александър Невски". Отец Милушев е завършил икономика в УНСС и Богословския факултет на Софийския университет, племенник е на Ловчанския митрополит Гавриил. Ръкоположен е в служение през 2010 г. от патриарх Максим.

Отец Милушев, какво е посланието на Великден и пълните храмове в нощта на Възкресение Христово означават ли, че българинът е вярващ?

Посланието за Великден е ясно. То звучи непрекъснато в празничната нощ "Христос Возкресе". Със смъртта си на Голгота Божият син Иисус Христос демонстрира Божията любов към цялото човество и ни даде прошка за греховете, приближи ни до престола на Светлината. Но това, че храмовете са пълни за Великден и за други християнски признаци не означава, че българинът задължително е вярващ. Може по-скоро суеверен. На него му се иска да вярва, но не знае в какво вярва. Като го запиташ: "Ти християнин ли си?“, отговаря: "Да“. Но когато го питаш: "В какво вярваш?“, отговаря: "В някаква сила“. Християнинът би трябвало точно да знае в какво вярва. Не просто в някаква сила, а във Възкръсналия Христос.

Какво прави православната църква тогава, за да покаже, че именно християнството е пътят на вярата?

Хората разчитат на това какво да направим, какво да променим. Никой не разбира, че всичко започва от самия него – че човек трябва първо да промени сам себе си. За да му е по-добре, трябва сам да излезе на двора и да изчисти пред къщата или пред блока си. Нещата опират до нас самите. Можем да четем, можем да пишем, грамотни сме – хващаме Библията и започваме да четем, да се просветим. Или да приемем, или да отхвърлим това, което проповядва църквата. Но започва с просвещението на самия човек.

А как църквата донася Библията до хората, за да се протегнат те към нея?

Църквата е на мястото си, службите текат и всеки може да заповяда. В храм "Свети Александър Невски", където служа, има място за 5000 души. Може да се пълни всяка седмица. Лошото е, че хората нямат никакво желание за вероучение, т.е. Словото Божие да влезе в училище, да достигне до децата. Оттам трябва да започне промяната в мисленето – от възпитанието на детето, от семейството, от училището.

Аз съм човек на 36 години, моето и предното поколение са осакатени в това отношение. Ако се върнем назад, бабите и дядовците ни са учили вероучение за последно в училище. Хората казват: "Откъде накъде ще пълнят главата на детето ми с глупости и ще учат вероучение". В отговор на това аз питам: "Защо моето дете ще учи, че човек е произлязъл от маймуната, теория, която се застъпва в учебниците по биология“. Теорията на Дарвин е абсолютно недоказана и невярна. Самите хора трябва да поискат вероучение, за да се просветят децата им, за да не тънат в неведение като тях самите. Човек тогава може да избира - когато знае. Когато не знае, когато е безпросветен, когато е в тъмата на невежеството, той не може да избира.

Тогава кой е най-големият грях на обществото ни. В Библията се говори за лицемерие, алчност, идолопоклонство, сребролюбие?

Вие ги изброихте, но на първо място Господ ни е дал заповед "Възлюби Господа своя Бог повече от всичко и ближния като себе си“. Но Господа сме го отрекли отдавна, убили сме го. Относно ближния сме на принципа "На мен може да не ми е добре, но на Вуте трябва да му е зле!". Тръгваме оттам, след това минаваме през гордостта – "Аз съм единствен на този свят, аз съм богът“. И като минем през алчността и сребролюбието можем да завършим тази прекрасна картинка, какво представляваме наистина. Това не го казвам с осъдителност, а с болка в сърцето. Осъзнавам, че и самият аз се подавам на такива изкушения. Но това трябва да прави християнинът – да се бори. Той осъзнава, че дяволът се опитва да го направи подвластен на греха и се опитва да се бори срещу злото, да върви срещу течението с Божията помощ. Това трябва да правим всички ние.

Според апостол Павел вярата, надеждата и любовта са трите стълба на християнството. В ежедневния ни живот, в днешното общество можем ли да ги открием?

Спомням си 90-та година все още бях малък, но тогава имаше и много вяра, много надежда, у хората имаше и любов. В момента сме много зле паднали духовно. Смятам, че надежда вече няма у никого, хората се опитват да вярват, но са мудни във вярата си – не искат да станат и да погледнат. Когато идват при нас за молитва, казват: "Прочети молитва, пък дано стане нещо“. Те не искат да повярват, че трябва заедно да се молим. Те също трябва да се помолят, защото Господ според вярата ще ни въздаде. Когато вярата ни е малко, какво очакваме ние? Когато искаме с вяра, тогава стават чудеса и аз съм ги виждал.

А за любовта е казано, че в последните дни тя много ще оскъднее. Ако хората започнат да вършат добро, безкористно, без да мислят дали ще им се върне, тогава любовта може да се увеличи и да се окаже, че не сме в последните дни. Защото цялото Слово говори за началото и края, човешкият живот има начало и край, земята има начало и ще има край. Но всичко е в Бога, който е Алфа и Омега. Да душите ни са безсмъртни, но телата са ни тленни.

Споменахте чудеса, а слизането на Благодатния огън на Великден. Какво говори Бог на съвременното общество, което е скептично към чудеса?

Към чудесата хората са малко или много скептични. Но Бог е пълен с чудеса, не е само Благодатният огън. Това чудо прекалено добре се вижда от всички, вече дори в пряко предаване. Но чудесата на Господ са всеки ден и на всички места и примери за това има много. С чудесата Господ иска да утвърди вярата ни, да ни накара да повярваме. Лошото обаче е, че ние виждаме чудесата, опитваме се да си ги обясним и пак не вярваме, че е чудо. Маловерци сме, дори и вярващите изпадаме в маловерие. А Господ иска да ни каже, че съществува, че ни обича. Това е основното послание на чудото.

Въпреки че сме в навечерието на такъв светъл празник, не може да не ни тревожи настъпващият ислямски фундаментализъм – геноцидът в Сирия, Шарли Ебдо, атентатът в Копенхаген. Това означава ли, че християнството е в отстъпление, че Европа губи християнския си облик?

Европа отдавна е изгубила своя християнски облик. Това настъпление на ислямския фундаментализъм можем да си го обясним с липса на вяра. Там, където има вакуум, не може да има празно. Това са природни закони, създадени от Господа. Когато една християнска по своята същност Европа – християнска в уредба на управлението си, в уредбата на обществото си, християнска в морала си, изгуби облика си, идва другото. Затова църквата призовава всеки ден, както Свети Йоан Кръстител е призовавал: "Покайте се, защото приближи царството Божие“.

Вашето пожелание към читателите ни и българския народ за Възкресение Христово.

Имайте вяра в Спасителя. Вярата ще ви направи щастливи и свободни. Най-вече свободни. Така ще могат да избягат от лудостта и ще се радват на живота, на всеки ден, на това, което имат.