Ромската Пепеляшка от Рогош – бал на полето, сред ябълки и череши

Пепеляшка не знае и дума английски. Но че точно днес е облякла блуза с надпис "She dares", "Тя се осмелява", е удивителна случайност. Защото точно за това става дума в нейната история: за смелостта да промениш живота си.

Пепеляшка се казва всъщност Антоанета Колева, но отдавна всички се обръщат към нея само с името на приказната героиня, превърнала се от богато момиче в слугиня, която обаче накрая омайва всички на бала и печели сърцето на красивия принц, разказва репортаж на Веселина Божилова, публикуван в Дойче веле.

За Пепеляшка от Рогош, Пловдивско, приказката започва от средата. Родена в ромската махала на селото като единствено момиче в семейство с още две деца, тя расте докъм 13-ата си годишна по ония правила, които следва да я отведат в добре познатото русло - социални помощи, тясна етническа среда без никаква перспектива, не дай Боже - работа на магистралата. Сама признава, че не е била "стока". Бягала от училище. И редовно яла шамари.

Метаморфозата

Родното ѝ село е разположено в една от най-плодородните зони на България, отсреща е Трилистник, а в нивите наоколо преди 20 години се заражда стопанство. Негов "баща" е Красимир Кумчев, известен аграрен специалист, ръководил преди промените огромен ябълков масив, откъдето са снабдявали с ябълки цяла Москва.

Днес стопанството му се разпростира на 70 хектара - предимно овощни градини. Бизнесът е семеен, работата е много, а всичките му работници, двайсетина основни и над 100 по време на беритбата, са от ромските махали на Рогош и Трилистник. Ромите от тази местност работят и другаде - в района има и други стопанства, има и индустриална зона.

Но само тук Пепеляшка се чувства на мястото си. Когато била на 13, след поредната порция шамари, избягала от училище и се присъединила към група жени от Рогош, наети да работят в стопанството.

Първият ѝ ден на полето приключил с драма: поръчали ѝ да окопае пипера, но тя набързо унищожила целия посев. Решила, че сигурно повече няма да я пуснат тук, но не се отказала - била упорита, идвала пак и пак. И накрая я взели. Момичето някак се отличавало от останалите, а и било достатъчно младо, за да има шанс за цялостна промяна. Именно тук започва историята на нейната метаморфоза, която се случва първо в душата ѝ, а после и в живота.

Бавно и внимателно, с много разговори и добро отношение Красимир Кумчев и съпругата му успяват да я накарат да се замисли как да направи така, че да избяга от предначертания ѝ път. И ето - днес Пепеляшка е човек, на когото може да се разчита, когато трябва да се изпълни спешна поръчка. Стопанството зарежда всички големи търговски вериги, а понякога поръчките идват в самия край на работния ден. И тогава е нужна пълна мобилизация. Но Пепеляшка винаги се справя - не само защото е много бърза и сръчна, но и защото останалите я уважават.

"Всичките му приятели са българчета"

Днес Пепеляшка е на 29, продължава да живее в ромската махала, но къщата ѝ се отличава от останалите. А най-ярката илюстрация на нейната метаморфоза е 10-годишният ѝ син Наско. "Той трябва да учи. Това са мечтите ми, свързани с него. Това го карам по цял ден. И да не мързелува. Наско е в трети клас, от първи клас учи английски, а ако нещо не разбира от уроците в училище, го пращам на частна учителка. Всичките му приятели са българчета и изобщо не иска да говори цигански. Даже се сърди на братовчедка си, с която са в един клас и която му говори на цигански. Тренира баскетбол, а отскоро си имаме и първа любов", разказва Пепеляшка с усмивка и добавя: "Понеже момиченцето е българче, веднага му казах: Внимавай, ние сме цигани".

Пепеляшка и до днес се бои от рамките на клишето, от които самата тя е успяла да излезе. И затова прави всичко възможно, за да избута навън и сина си. Не се срамува, че е циганка, не иска и Наско да се срамува. Защото вярва, че човек се отличава по това дали е работлив и честен, а не какъв е по произход. "Мързеливи хора има и сред нас, и сред българите", казва младата жена и обяснява, че най-важно за нея е именно Наско да не мързелува.

Социалният експеримент, който Красимир Кумчев осъществява с ромските си работници, не се изчерпва само с Пепеляшка и Наско. Синът на механизатора вече завършва средно специализирано образование със стипендия за успех. И всяка ваканция е с баща си на трактора. Работата му е сигурна, доходите са добри.

Наред с прочутите ябълки и череши Наско и синът на механизатора са плодовете на тази китна градина. "Исках да им покажа, че с труд могат да постигнат много в живота си", казва агробизнесменът Красимир Кумчев, превърнал се в житейски учител за тези хора. С доброто си отношение към тях, с доверието, с помощта и съдействието на цялото му семейство. "Мен съвсем не са ме възпитавали така, както аз възпитавам Наско. И това го научих тук", споделя Пепеляшка.

"Знам къде ми е мястото"

Преди няколко дни синът ѝ получил тройка по математика. Подписал майка си в бележника и го скрил. Но тя го намерила и много му се скарала. Кумчев се смее: "Всички деца са го правили. Важното е, че осъзнава грешката си и се срамува от нея. До осми клас трябва да е сред отличниците, сам вътре в себе си да изгради представа, че трябва да е от добрите. Именно това ще го накара да се стреми и занапред към добри резултати".

Кумчев, който управлява стопанството заедно със своята съпруга и двамата им синове, решил наскоро да наеме агроном. Избрал го измежду випускниците на Аграрния университет в Пловдив. Каквато заплата поискал, такава му дали. Десет дни идвал на работа, на 11-ия не се появил. Когато го потърсили по телефона, той им казал, че се отказва, понеже слънцето не му понасяло.

"На мен слънцето ми понася", смее се Пепеляшка. „Аз знам къде ми е мястото".

Пепеляшка не мечтае за бал. Мечтае само синът ѝ да има хубаво бъдеще. И затова го натиска да учи, да не мързелува и да бъде добър. Той е принцът в нейния житейски бал. И тя се осмелява да бленува тази мечта.