Симеон II без още една "родна стряха": Из потайностите на "Врана"

На Симеон Втори му взеха още една родна стряха. След "Кричим", "Ситняково", "Саръгьол", "Царска бистрица" държавата си прибира и двореца "Врана". Остана му само така наречената Царска къща в градчето Баня.
От всички тези палати най-интересна е историята на "Врана". Крие потайности като "Потайностите на принц Карл". Класическо четиво, което вълнува любителите на книжнината от Възраждането до днес, пише "24 часа".

По време игото землището е чилфик на Осман паша, управител на Софийския санджак. Казвал се "Чардаклия", заради конаците с широки чардаци. През Руско-турската освободителна война са опожарени. Тукашният първенец хаджи Боне Петров купува пепелището от наследниците на пашата. Хаджията брои 500 златни лири за "Чардаклия". Вдига къща с пристройки за ратаите и животните, пуска воденица. Сади овошки, копае зеленчуци, оре ниви, коси ливади. Стопанинът е баща на Георги Хаджибонев и дядо на Бончо Хаджибонев - писатели.
"Чакардлия" ще се запомни като първия "литературен салон" у нас.

В мемоарите си Бончо Хаджибонев свидетелства, че всяка събота под чардаците се събирали тогавашните живи класици - Иван Вазов, Алеко Константинов, Стоян Михайловски, Михалаки Георгиев, Пенчо Славейков, д-р Кръстьо Кръстев. Имало и дами - кандидатки за Парнас.

"Чакардлия" е явление край младата столица, на която апетитът на княз Фердинанд не може да устои. Монархът почва да купува земи около чифлика и стъпка по стъпка стяга капана. "През 1890-1894 г. хаджи Боне Петров на два пъти е канен от Фердинанда в двореца, за да го склони да му продаде имота си", отбелязва внукът Хаджибонев. Покровителят на писателското братство умира през 1895 г. Наследниците му влизат в дългове и ипотекират "Чардаклия". На 18 ноември 898 г. имението отива на публичен търг. Състезават се Народна банка, двама еврейски банкери и Никола Странски. Той е придворен аптекар на фердинанд, вади 56 500 златни лева и смазва конкуренцията. След това го "препродава" на княза.

Ловен дворец е построен през 1904 г. по проект на австрийски архитект. През 1909 г. е направена първата копка на цитаделата, завършена през 1912 г. Тя е шедьовър на европейската архитектура. Резбовани тавани, позлатена ламперия и керамика красят интериора. Асансьорът още работи. На тържеството по освещаването ято врани кацат на покрива. Фердинанд вижда в птиците знамение и нарича дворцовият комплекс "Врана". Така черното ляга върху тази точка на родината.

Стоян Михайловски например тръгва по мъките заради статията "Потайностите на българския дворец". Два пъти е уволняван от съдийски служба. Изхвърлят го от Висшето училище, сегашния университет. Като депутат е подведен под съдебна отговорност. Народното събрание му отказва пенсия.

След абдикацията на Фердинан през 1918 г. "Врана" минава въ владение на цар Борис III. Един ден неговата съпруга Йоанна влиза в стаята, в която никой не е стъпвал. Стефан Груев, първият биограф на царското семейство, пише: "Тежки черни пердета спираха светлината, а въздухът миришеше на мухъл. Гипсови и восъчни маски на умрели роднини бяха изложени в тази стая, която Фердинанд наричаше "погребалната стая", едно зловещо място, където мистично склонният, суеверен цар можеше да се отдаде на размишления за задгробния живот".

На 9 юни 1923 г. преврат сваля правителството на Александър Стамболийски. Димо Казасов е в делегацията, която песащава цар Борис във "Врана". След смъртта на Борис царското семейство се мести във "Врана". На 24 март 1944 г. дворецът е бомбардиран от англо-американците. На другия ден отиват да огледат пораженията регентите проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов.

"Иpгорял е съвсем вторият етаж на новата сграда и дясното крило на първия етаж. Партерът и лявото крило на 1 етаж са запазени, но станали необитаеми", отбелязва в дневника си Филов.

На 8 септември 1946 г. е насрочен референдум за република или монархия. Резултатът е предварително ясен. Месец по-рано царицата е посетена от политкомисар. Уговарят я да напусне страната със самолет.

В условията на народната демокрация дворецът "Врана" последователно е обитаван от Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков.