Легендарният Владимир Стойчев – непокорният генерал

Десетият епизод на документалната поредица "Нашите пълководци" ще ни представи генерал Владимир Стойчев.

През годините той успява да си славата на непокорен и "черна овца". През 1915 г. Стойчев взема участие в третата си война, когато още няма 25 години. Сраженията грабват интереса му още от ранна детска възраст. Като дете той отказвал детски приказки за заспиване, а настоявал да му разказват истории за походи и сражения. Роден е през 1892 г. в семейство на офицер-кавалерист, което допълнително определя и любовта му към конете и мечтата за военна служба.

Нашите пълководци: Капитан Георги Радков – героят на Балчик

През 1910 г. Владимир се завръща в България, постъпва във Военното училище и като доброволец участва в Балканските войни. Той се сражава като кавалерист, а дори ранен остава в строя, за което е награден с орден за храброст. В кратките почивки между боевете издирва най-непокорните коне, за да ги обязди.

След края на Първата световна война е инструктор по езда в Кавалерийската школа и създава не един и двама майстори на седлото. Между състезанията успява да стане военен аташе във Франция и Англия и началник на Кавалерийската школа в София. Като член на Военния съюз участва в държавния преврат на 19 май 1934 г., но скоро цар Борис ІІІ взема в свои ръце цялата власт, а Стойчев е уволнен от армията, многократно е арестуван и интерниран.

Владимир Стойчев участва и в преврата на 9 септември 1944 г. и е произведен в чин генерал-майор. Той е натоварен с командването на Първа армия, която води тежки боеве срещу германците при Стражин и Страцин. Отново с Първа българска армия стига до Унгария.

Майор Георги Векилски - героят на цяла Добруджа

Българските войници обаче са отдалечени на стотици километри от родината и техният командир трябва да поддържа моралните им сили. При Драва всички го виждат как стои на първа линия, нахлупил по кавалерийски маниер накриво фуражката си и отказва да се крие при вражески обстрел. Налага се командирът на ІІІ Украински фронт маршал Толбухин да издаде заповед, с която му се забранява да ходи по огневата линия. След 12 денонощия тежки боеве при Драва германската офанзива е отбита. Във финалното си настъпление Първа армия стига чак до град Клагенфурт, Австрия.

Обявявайки края на бойните действия, Стойчев е носен на ръце от войниците, които вдигат дори и колата му с цялата свита в нея. На тържественото посрещане в София, ген. Стойчев се обръща към Българския народ: "Връщам ти днес армията, която ми беше поверил. Връщам ти синовете – не само живите, които стоят пред тебе, а и онези, които дадоха живота си за честта на твоето име... Там, далеч от родината, оставихме техните кървави тела, но тук аз ти връщам техните безсмъртни имена."

След Втората световна война генерал Владимир Стойчев е представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации (ООН), а освен това се превръща в спортен ръководител в страната. Умира на 27 април 1990 година на 98 годишна възраст.