Нашите пълководци: Капитан Георги Радков – героят на Балчик

По думите на Наполеон, ¾ от победата зависи от духа на сражаващите се. А един българин - капитан Георги Радков, е ярко потвърждение на този постулат. Неговият образ е във фокуса на деветия епизод на поредицата "Нашите пълководци" на ЗАД "Армеец" и сдружение "Българска история". В рамките на общо 10 късометражни филми тя представя някои от най-паметните български военачалници, които са символ на изключителен героизъм и патриотичност.

Радков е един от тях. Под негово ръководство българското флотско командване успява да защити от морски атаки от страна на Русия важният зърнопроизводителен център Балчик.

Майор Георги Векилски - героят на цяла Добруджа

От самото начало на Първата световна война руският военноморски флот обстрелва българското Черноморие - за руските военни България е предател на славянството и ударите срещу нея са акт на справедливо възмездие. Първите удари българското командване успява да отбие като позиционира около града батарея с две 100-мм морски оръдия и личен състав от 37 души. Успехът не е никак малък, а на всичко отгоре и като се вземе предвид, че Георги Радков досега не е командвал полева батарея и не е изучавал морски бой, който има своя специфика.

Той е роден през 1889 г. в Разград в семейство на офицер. Той завършва Военното училище в София, а натрупва и богат боен опит като артилерист във вече трета война. Капитанът обаче е командвал полева батарея и изобщо не е изучавал морски бой. Въпреки това Радков е прехвърлен в бреговата артилерия, където се сблъсква с мощта на руския военноморски флот.

Третото поредно руско нападение срещу Балчик носи белезите на наказателна акция с цел да се нанесат максимални поражения върху цивилни обекти. На 13 декември 1916 г. руският крайцер "Памят Меркурия" и два ескадрени миноносеца, под командването на един от най-опитните и решителни офицери от руския черноморски флот, се появяват пред Балчик.

Генералът с верую: България никога няма да загине!

Срещу руските военни кораби застава една батарея, чийто личен състав никога не е участвал в морски бой. При това оръдията са неподвижни и веднъж открили позицията си се превръщат в статична мишена, докато противникът може да маневрира. Всички осъзнават, че е достатъчен един точен залп на крайцера, за да унищожи българските артилеристи.

Въпреки че шансовете са на страната на противника, батареята смело влиза в артилерийски двубой, който трае почти час и половина. Капитан Радков остава хладнокръвен пред заплахата хората му да унищожени във всеки момент, а бреговите артилеристи са силно мотивирани да отмъстят заради разрушенията в Балчик. Техните оръдия отбелязват между три и пет попадения в руския крайцер.

В битката се включват български и германски водосамолети, които на три пъти уцелват с бомби "Памят Меркурия". Опасността от единствената българската подводница допълнително отклонява вниманието на противника.

Разклонявайки обстрела си върху много обекти, руските кораби на практика са възпрепятствани в основната си задача. Руските снаряди убиват четирима цивилни в Балчик и нанасят значителни материални щети. Но те щяха да бъдат много по-големи, без героичния отпор на батареята на капитан Радков. Българските попадения в "Памят Меркурия" принуждават руската ескадра да се оттегли.

Капитанът-герой от първата българска морска победа

По този начин една българска брегова батарея се противопоставя на цял отряд неприятелски бойни кораби, които многократно я превъзхождат по брой оръдия, далекобойност, скорострелност и тегло на снарядите. В  резултат на паметния артилерийски двубой руският флот преустановява обстрелването на Балчик и Каварна.

Въпреки заслугите си към България, след 9 септември 1944 г. Георги Радков е арестуван и съден. На 23 март 1945 г. четвъртият състав на Народния съд на Врачанска област – гр. Оряхово го осъжда на смърт заедно с още 7 обвиняеми. В 21 ч. 30 мин. вечерта на същия ден, на 200 крачки югозападно от изхода на Врачанския затвор Георги Радков и останалите обвиняеми са разстреляни.