Колко храна отива на боклука? Поне 10 хиляди тона по празниците

Количествата храна, които ежедневно изхвърляме, на пръв поглед изглеждат пренебрежими. По данни на Европейската комисия – те всъщност са огромни и генерират големи загуби за икономиката в световен мащаб.

Само страните от ЕС ежегодно изхвърлят по около 88 милиона тона храна годишно. Това количество се равнява на около 173 килограма храна на човек, като генерира загуби от над  143 милиарда евро.

На този фон – над 36 милиона души са в риск от недохранване и не могат да си осигурят пълноценна храна всеки ден.

Сред страните, които изхвърлят най-много храна е Холандия. Хората там изхвърлят по 541 килограма храна на човек. Страната ни е малко над средата – с изхвърлени около 100 килограма храна на човек.

Заради замърсяването на околната среда и заради ненужните разхищения, все повече хора избират да живеят с мисъл за природата.

Сред тях е Любомила Атанасова. Заедно с първото й дете се ражда и грижата за околната среда. От години избягва пластмасовите торбички и продуктите за еднократна употреба. Стреми се и да не изхвърля храна. се стреми да живее с мисъл за околната среда - избягва продуктите за еднократна употреба и се стреми да не изхвърля храна.

"Аз, за да се случва това, правя предварително списък, което е най-важното. За да не си купувам нещо, което после е излишно или малко в повече. Както обикновено се случва. Хората пазаруват в по-големи количества, които после се изхвърлят" , казва Любомила пред bTV.

И допълва, че на практика не изхвърля нищо, освен обелките от картофи.

Към подобен начин на живот успява да се придържа и по празниците.

"Предварително човек да седне и да си сметне това, което иска да сложи на трапезата. Да прецени колко гости и колко хора ще има. Дали само семейството, или и други хора. Да реши и рецептите, които ще си избере. Да види какво му трябва и какво има", казва тя. Ключът за Любомила е предварителното планиране. "Също така е много важно, когато човек сервира, да не пълни чинията. Защото иначе храната остава неизядена", обобщава тя.

Предпочита да си набавя продукти основно от пазарите. Така едновременно не се увлича по промоциите, но и избира по-качествени плодове и зеленчуци.

Според продавачите обаче – клиенти като Любомила са малко. А свръхпазаруването по празниците не е феномен.

"По принцип се наблюдава – пазаруване в по-голямо, като едно запасяване. Случайно да не свърши нещо на масата. Затова обилно пазаруват плодове и зеленчуци. При минусови градуси търсенето на зеленчуци беше доста голямо. Наблюдаваше се яко пазаруване. При -5 продавахме от кашоните зелените салати, репичките лука и краставиците", споделя Радостина Глушкова, която е търговец на пазара.

А според експерти - най-често купувачите търсят промоционални стоки и именно с тях се презапасяват най-много.У нас няма официална статистика колко точно храна изхвърляме. Неофициално се смята, че по празниците количествата могат да достигнат до около 10 хиляди тона.

Все повече компании избират да дарят продуктите, които не са успели да продадат, казват от Българската хранителна банка. От там работят именно с такива клиенти, а количествата, които постъпват към тях, са огромни."Във взаимодействието си с индустрията ние получаваме наистина големи количества храна. Когато тя достигне до нас, буквално за часове мога да достигне до трапезата на хиляди хора. Около 20 000 души годишно получават храна", казва Цанка Миланова от Българската хранителна банка.

Съветите - да не пазаруваме хаотично и в големи количества, дори и по празниците. Винаги да проверяваме наличното в хладилника, преди да влезем в магазина. Да не се увличаме по промоции, предлагащи храна в големи количества.