Санирането продължава: С ?4 млрд. още 8000 панелни блока

До 2030 г. за подобряване на енергийната ефективност (саниране) на сградния фонд в страната ще бъдат дадени 4 млрд. евро, което би стигнало по сегашните цени за поне още 8000 панелни блока. Средствата са записани в Националния план за енергетиката и климата (221-2030).

Броят на санираните блокове може да бъде и по-голям, ако не се прилага, както досега 100% субсидиране на обновяването. Статистиката на строителното министерство сочи, че панелните сгради в страната са около 19 хил., в които има над 900 хил. апартамента, обитавани от близо 1,7 млн. души, пише "Монитор".

До момента по финансираната изцяло с пари от българската хазна Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради са готови над 2000 блока. За санирането им са инвестирани 2 млрд. лв.

В следващите 10 години средства за обновяването на сградния фонд в България могат да бъдат осигурени от няколко основни източника, пише още в Националния план. На първо място са структурните фондове на ЕС за следващия програмен период между 2021 и 2007 г. Пари могат да бъдат осигурени от програмата InvestEU, известна повече като план „Юнкер”.

За саниране средства могат също така да бъдат взети и от Модернизационния фонд, в който постъпват приходите от 2 % общото количество квоти за парникови емисии в ЕС. В него България има запазен дял от 5,84 % от средствата.

Друг източник на средства за подобряване на енергийната ефективност на сградите в страната са различните финансови инструменти, основно захранвани с евтини кредити от ЕИБ, ЕБВР.

Останалите начини за финансиране на санирането са свързани с националното съфинансиране по оперативните програми, фонда „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ (ФЕЕВИ), Националния доверителен екофонд (НДЕФ), фонд „Сигурност на електроенергийната система и не на последно място частни инвестиции.

Една от целите, залегнали в Националния план, е и увеличаване на дяловете на използване на възобновяеми източници на енергия във всички основни сектори на икономиката. Догодина производството на енергия за отопление и охлаждане трябва да е на 31,2% с използването на ВЕИ. Само   след още 2 години делът трябва да надвиши 36 на сто през 2025 г. да е почти 44%. След 10 години - през 2030-та, се планира минималният дял да е поне 49,09%.

В този сектор основно ще се разчита на използването на биомаса, като акцентът ще е на дървесината. До края на следващото десетилетие приносът само на дървесината в производството на топлинна енергия трябва да се увеличи от настоящите 30% до 44%. Така на практика ще се стимулира отоплението чрез изгаряне на дърва, слама, пелети, брикети. Причината е, че формално горенето на дървесина се възприема като възобновяем енергиен източник, при това с нулеви емисии на въглероден двуокис, защото преди да бъдат изгорени, растенията са погълнали съответното количество от въпросния вреден газ.

В случая обаче остава проблемът с фините прахови частици. От ЕК настояват националните планове на страните, подобен на нашия да бъдат допълнени с анализа на политиките за качеството на въздуха и вредните емисиите, като бъдат представи количествени данни за замърсяването при различните сценарии за развитието на енергетиката.