Честваме 149 г. от рождението на Гоце Делчев

На 4 февруари се навършват 149 години от рождението на Гоце Делчев (1872-1903 г.). Един от най-значимите български революционери на ХХ век. Водач и идеолог на вътрешните македоно-одрински организации и борец за независимост.

Георги Николов Делчев е роден на 23 януари (4 февруари – нов стил) 1872 г. в Кукуш, който по това време се намира в пределите на Османската империя. Завършва прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия.

През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен и от 1894 г. е учител в Щип, където работи и Дамян Груев, един от основателите на организацията Български македоно-одрински революционни комитети, преименувана по-късно на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Гоце Делчев е привлечен в организацията от Даме Груев и се превръща в неин фактически ръководител. Основната идея на ВМОРО, е че освобождението на Македония и Одринско е възможно чрез общо въоръжено въстание. Като своя първоначална цел организацията си поставя автономията на Македония и Одринско в рамките на Османската империя, припомня БНР.

През 1895 г. Гоце Делчев напуска учителството и се отдава изцяло на революционна дейност. През 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на организацията, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи.

През 1899 г. по инициатива на Гоце Делчев се пристъпва към изграждането на четническия институт на ВМОРО. Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония и Одринска Тракия. През 1902 г. заедно с Гьорче Петров участва в изработването новата програма и устава на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност" и за извоюване на пълна политическа автономия. Въпреки постигнатите успехи в организационното ѝ изграждане Гоце Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903 г. за вдигане на въстание в Македония и Одринско през пролетта на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 г.

През март 1903 г. четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста – на железопътната линия Солун – Одрин. В началото на май, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, четата му попадна в обкръжение в село Баница, Серско, и след еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря Гоце Делчев пада убит. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.

Гоце Делчев създава цялостна идеология за освобождаването на югозападните части на българската общност. Като истински апостол, Гоце обикаля Прилепска, Одринска и Родопска област – тогава в пределите на Османската империя, за да обяснява защо останалите под властта на империята трябва да се борят за независимост.

Нерядко е бил разочарован от различията и настроенията на своите съратници. От това време е останало едно негово писмо до Никола Малешевски: "Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато вси сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани."

И още: "Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейските Велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото Българско отечество."