Повечето българи подкрепят развитието на ядрената енергетика

28% от българите подкрепят развитието на ядрената енергетика "напълно", а 38 също са "за" с условието "по-скоро да". Едва 7% са "по-скоро против" и 3% - "напълно против". Това сочи националнопредставително проучване, възложено на "Тренд" от 3e-news.net, като за целта са взети отговори от 1003 респонденти. Сондажът е проведен във времевия период 4-12 февруари.

Основно от темата се интересуват мъже на по-зряла възраст с висше образование, а цели 24% въобще нямат мнение - фактор, който показва, че е нужна по-усилена информационна кампания по темата. Освен това - младите нямат интерес от казуса, поне толкова, колкото по-възрастните. А основният източник на информация на хората, следящи темата, остават традиционни медии като телевизия, радио, сайтове и вестници, а не социални медии. Това обобщи Ивелина Славкова, социолог от "Тренд" на пресконференцията, провела се в представителството на Европейската комисия на столичната улица "Г. С. Раковски".

Основните рискове, които обаче съзират хората, традиционно са сигурността - 55%, надеждността, както и цената - и двете с по 15%. Екологичността на процеса заема последните места - едва 4%.

Според социума най-голямата полза от развитието на ядрената енергетика с 61% е гарантирането на енергийната сигурност, а следва мотивът, че по този начин страната ни ще бъде основен играч на пазара на електричество. А като основна пречка пред реализирането на новите ядрени проекти според общественото мнение се открояват въпросът със съхраняването на произведената енергия, пак безопасността - 22%, както и многото време, което отнема израждането на нови блокове.

"Това е показателно за тези псевдоексперти, които обясняваха, че няма как АЕЦ "Белене" да стане, че не отговаря на сеизмичните стандарти, това доказано не е така, (Втора атомна) отговаря в пъти повече на изискванията от съществуващите към момента в Европа централи. (...) Ние като ядрено общество, не можем да си позволим какъвто и да е недостатък, още по-малко каквото и да е съмнение в сигурността", заяви на свой ред Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум.

Манчев допълни аргументите си - ако "Белене" вече бе работещ, то държавата би печелила, спрямо сегашните цени, 10 милиарда евро на годишна база.

Проблемът обаче, оказва се, са квалифицираните кадри - само инженерите по поддръжка трябва да са поне 500, а общият брой кадри - 10 000. "Статистиката показва - трябва да обучим 10 човека, за да останат 3-ма."

Пътят към нови ядрени мощности подкрепиха и шефът на Енергийният системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев и заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова.

"Пътят към беземисионна енергетика е чрез развитие на базовите мощности, именно на беземисионните такива. Неслучайно в стратегията за развитие на българската енергетика бе заложено развитие на ядрените мощности, наскоро и ЕК прие решение, което обявява ядрената енергетика за зелена", каза той.

Пътят към енергийна стабилност не се крие в развитието на батерийни мощности, каквито заложи в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) последният редовен кабинет, отговори на въпрос на News.bg Цачев.

"Определено развитието на ВЕИ и използването на максимално ефективни технологии за съхранение на енергия е пътят към нисководородна енергетика. Но трябва да направим разграничение между мощностите за съхранение на такива в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Батериите имат своята роля като такива в краткосрочен план, могат да бъдат използвани в домакинствата, в малките предприятия, но за индустриално съхранение на енергия те не дават необходимия резултат", категоричен бе шефът на ЕСО. И даде конкретен пример - предвидените 6000 мегавата от предвидените батерии не биха могли да покрият дори и 30% от нужните. А единственото решение - ПАВЕЦ и технологии за нагнетяване на пара в земните недра, която в последствие да правят ток. Технология, за чието развитие страната ни имала голям потенциал.

Има прието решение на Народното събрание да се развива ядрената енергетика чрез строителство на нови реактори на "Уестингхаус", като държавата се съобразява с геополитическата обстановка, каза на свой ред и заместник-министър Петрова.

Попитана обаче дали това значи да не използваме вече закупените за сериозна сума руски реактори, стоящи на съхранение в Белене, тя не потвърди това. Макар и министърът на енергетиката Росен Христов потвърди това пред нас преди седмици.

По-обстоен бе обаче председателят на Българския атомен форум Богомил Манчев. Според него тези реактори няма на кого да бъдат продадени, но може да бъдат оползотворени, ако се използва френска технология например. Но: "Тогава НЕК трябва да поеме отговорността за ядрената централа според Виенската конвенция".

Допълнително - би ни трябвало и изрично разрешение от Брюксел, както и самата компания-изпълнител да прецени да строи спрямо тези условия. Ако това не стане факт, то следва да развиваме единствено другата площадка.