Екатерина Михайлова: Защо се бърза с промените в Конституцията?

Нямам обяснение за бързането с гласуването на промените в Конституцията.

Това каза пред БНР проф. Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право в НБУ, бивш депутат и бивш заместник-председател на Народното събрание.

"Чух и министърът на правосъдието да отправя апел към депутатите да не пришпорват процеса, а по-скоро да се търси качество и сигурност в предлагането на окончателните текстове".

Тя обясни, че един от най-съществените въпроси в промяната на Конституцията е свързан със съдебната власт. Предложеното има две измерения - кадровият орган, който да решава въпросите за съдиите, да бъде съставен по начин, по който да има мнозинство на съдии в него, това е международен и европейски стандарт, а втората страна е по-голямата отчетност на прокуратурата и отнемане на част от изключително големите правомощия, които имаше досега главният прокурор.

Според нея е притеснително ниско нивото на обществено доверие в настоящия парламент и уточни, че това поставя въпроса "доколко са облечени в доверие тези, които вземат решенията":

"От друга страна обаче ние не можем да оставим законодателният орган да не работи и да чакаме по някакъв магически начин да стане по-одобрявано. Но трябва да се търсят решения и от страна на политиците, и на гражданите, за да имаме по-легитимен орган за вземане на законодателни решения".

По думите на проф. Михайлова идеята за възможност депутатите да имат двойно гражданство "не е отпаднала, но е заглъхнала".

"Част от идеите за намаляване на правомощията на президента, свързани с назначаването с негов указ на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор, като че ли не срещнаха подкрепа в дискусиите", подчерта тя и коментира, че относно правомощията на президента за назначаване на служебно правителство ще има промени:

"Но те няма да бъдат така, както са в първоначалния проект, защото самите вносители разбират, че това, което са предложили, няма как да се получи. Като че ли ще има съгласувателни процедури, както и при редовния кабинет, президентът да провежда консултации с парламентарно представените фигури и да се търсят авторитетни лица, които да влязат в служебния кабинет, които име управленски добър рейтинг. Има идея, която не е оттеглена, да може да се осъществява парламентарен контрол и над служебния кабинет, с изключение на вот на доверие и на недоверие".