Празнуваме Антоновден, да почерпят Антон, Антония, Андон

Православната църква почита днес паметта на Светия преподобен Антоний Велики. Празникът е наричан от народа Антоновден.

Когато бил на 20 години, родителите му починали и му оставили богатството си, което той раздал и започнал подвижнически живот.

Отначало Антоний се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, а след това прекарал 20 години при пълно усамотение в изоставена постройка в пустинята. Антоний бил удостоен с дара на чудотворството и на прозорливостта, но като лекувал болни, той винаги внушавал на излекуваните да благодарят само на Бога.

На 104 години Антоний излязъл в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги победил. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година - на 17 януари 356 година, светецът починал. Погребан е по негова молба на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено са пренесени във Виена.

Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".

Специално омесени за празника содени питки се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.

Имен ден празнуват Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.