Как да не купуваме излишна храна, която отива в кофата?

Средно всеки българин е изхвърлил 93 кг храна за последната година, показват данните на Евростат. На пазарни цени стойността на хранителните продукти, които биха могли да се използват, но се изхвърлят, е над 520 лв. годишно.

"Изхвърляйки това количество храна, често неосъзнато, постигаме този ефект. Това е на глава от населението. Ако акумулираме това в обща стойност, ще стигнем до още по-стряскащи числа, които ни казват, че в България на година разпиляваме 614 млн. кг, които, имайки практиката за спасяване и даряване на излишната храна, можем да приемем, че формира една загуба от 1,800 млрд. лв. годишен доход", коментира изпълнителният директор на Българската хранителна банка Цанка Миланова в "България сутрин".

"Това, което не е продадено, не е стигнало дори до търговска мрежа, произведено е в повече. 1/3 от храната, която се произвежда в световен мащаб, никога не стига до трапезата ни", каза тя пред Bulgaria ON AIR.

Миланова обяви започналата вече информационна кампания под мотото "Не е за изхвърляне". Целта е хората да се замислят за пазаруването, потреблението и консумацията на храна.
Как да не купуваме излишна храна

"Струва си да се замислим. Когато влизаме да пазаруваме, има няколко лесни правила, които можем да следваме. Например, да влизаме фокусирано, със списък за пазаруване. Често окото ни се спира, водено от джоба и в хладилника ни се оказва храна, която не кореспондира с нашата нужда. Допълнително би помогнало, ако не влизаме гладни, ако не влизаме забързани. Хубаво е да следим сроковете на годност", препоръча Миланова.

Има нужда от кампании, тъй като по-добрата информираност ще даде по-добри нагласи и замисляне за храната, подчерта тя.

"Това, с което Българската хранителна банка се занимава вече 12 години, е фокус върху хранителната индустрия и излишъка от храна. Ние им предлагаме решение - ако генерират излишък, могат лесно и бързо да дарят тази храна. Това вече е и данъчно изгодно. За тази година числата водят до по-добри резултати от предходната. Малък административен разход, който коства преразпределянето на храна през хранително банкиране, е решение, което държавата трябва да види", смята Миланова.

"Нивата на хранителна несигурност и достъпът до храна се увеличават във всяка ситуация, в която възникне конфликт. Над 2 млрд. души са в тежка хранителна несигурност. Изглежда непостижима тази цел. Меки са мерките, които се вземат за тази цел. В България през последните години опитахме да дадем стимули на това хранителната индустрия да види възможността да спасява храната. Подобни инициативи да не остават краткосрочни. Организацията като нашата просъществува 12 години, но се случва с помощта на дарени средства. Държавата е важно да се намеси", заяви Миланова.