Учени алармират: Екосистемата на Черно море е застрашена заради войната

Всяка пролет през последните 30 години природозащитниците в националния парк Тузли лагуни на Черно море в Украйна копаят плитки канали от крайбрежните лагуни до бреговата линия, свързвайки водните тела заедно.

Потоците, които са се срещали естествено, докато промишленото земеделие не е запушило малките реки, които ги хранеха, са натоварен маршрут за милиарди малки риби, които зимуват в морето, след което се връщат в лагуните, за да се размножават.

Тази година обаче няма да има копаене. Плажовете сега са осеяни с мини, поставени от украинската армия, за да отблъснат руска офанзива. Изследователите трябваше да изоставят десетилетия на работа и последствията за над 5000 чапли, които се хранят в лагуните всяка пролет, могат да бъдат катастрофални.

"В продължение на 30 години организирахме учени да извършват реставрация в тази област, за да спасят степта и да подкрепят обмена на вода. Сега няма вход от Черно море, няма миграция за тези риби, а чаплите трябва да се хранят с тях", обяснява Иван Русев, ръководител на изследването на парка. "Това наистина е трагедия."

Степта е само една от безбройните екологични жертви в Украйна, много от които ще останат в страната, вече опустошена от човешките и икономическите последици на войната в продължение на години след края на конфликта. Тъй като едни от най-интензивните битки се водят на южното крайбрежие, експерти предупреждават, че морската и влажната среда по Черно и Азовско море са изправени пред особена заплаха.

Александър Краснолуцки, заместник-министър на опазването на околната среда и природните ресурси на Украйна, казва: "Почти 400 000 хектара и 14 Рамсарски зони (влажни зони, определени от ЮНЕСКО като обекти от международно значение) по крайбрежието и долното течение на река Днепър са застрашени.

Щетите вече се оценяват на милиарди долари, казва той пред The Guardian, добавяйки, че техните опасения са напълно основателни: когато Русия за първи път нахлува през 2014 г., анексирайки Крим и подкрепяйки сепаратистка война в Донбас, Кремъл използва друга екологично чувствителна зона - Коса Крива Коса, в националния парк Меотида – като зона за десант на войски, унищожавайки почти за една нощ най-голямото европейско гнездовище на застрашената чайка Палас.

Русев е преброил повече от 200 бомби, удрящи лагуните, обезпокояващи водолюбиви птици, като поклонници и къдроглави пеликани по време на критична миграция и периоди на гнездене. "Обикновено имаме между 1000 и 1500 бели пеликани, които мигрират от Африка", казва той. "Сега имаме само 300. Те са много обезпокоени от бомбардировките."

Мъртви делфини също се изхвърлят  в огромни количества по плажовете на Черно море, не само в Украйна, но и в Турция и България. Изследователите предполагат, че звуковото замърсяване вероятно е фактор, отговорен за смъртта им, включително възможните сонарни смущения от корабите на руския флот по крайбрежието.

Кратерите от бомби също застрашават живота на брега. Инвазивните видове се възползват от прясно открития пясък, докато химикалите могат да променят състава на почвата в крехките екосистеми на дюните, прониквайки в лагуните и морето.

"По принцип в търговските оръжия намирате тежки метали и TNT, RDX, HMX (химикали във взривни вещества), обяснява Дъг Уиър, директор по изследвания и политики в базираната в Обединеното кралство Обсерватория за конфликти и околна среда. "Тежките метали са много устойчиви в околната среда. Повечето експлозиви са токсични до известна степен. А някои – като TNT – се разпадат при излагане на светлина в други токсични химикали."

Въпреки че вредата, причинена от тези замърсители, може да не е очевидна веднага, един от най-видимите примери за щети по бреговата линия на Украйна е Кинбурнската коса - 40-километров пясъчен участък в определения от Рамсарския регион Черноморски биосферен резерват. В началото на май ракетите предизвикаха пожари - които горяха повече от седмица и бяха видими от космоса - на повече от 10 000 акра.

Пожарите също така подчертаха по-широката последица от войната: липсата на управление на околната среда. Защитените среди са застрашени не само от битки, но и от невъзможността на природозащитниците да имат достъп до разкъсаните от войната райони.

"Очевидно пожарът щеше да бъде овладян и потушен по-бързо при нормални условия", казва Уиър. "Повечето защитени среди са силно управлявани обекти и са склонни да бъдат небалансирани екосистеми по някаква причина – било то замърсяване или прекомерен риболов. А тази загуба на надзор и подкрепа ще имат тежки въздействия."

По същия начин Русев казва, че той и екипът му не са успели да проучат степента на вредата за делфините в Черно море, тъй като не могат да достигнат до големи участъци от украинското крайбрежие и не могат да кажат колко делфини са заседнали.

Според него може да са били засегнати до 2000 животни. "Трагедия е, защото имаме много малка популация от три вида делфини, така че всеки индивид е рядък индивид", казва Русев.

Отдалеченото наблюдение също създаде подобни предизвикателства около стоманодобивния завод Азовстал, последната крепост на Украйна в Мариупол, където може да изтекат големи запаси от сулфит. "Тъй като Азовско и Черно море са затворени, те са особено податливи на натиск от замърсяване", обяснява Уиър. "На сателитни снимки изглежда, че потенциално богатата на сулфити зона се увеличава, но не можем да кажем със сигурност."

Украйна е решена да търси отговорност за всички тези щети. Вира Пориева, която координира оперативна група за събиране на доказателства за военни престъпления срещу водни обекти, е част от по-широка група, подготвяща екологично дело срещу Русия. На теория международният наказателен съд може да преследва умишлени атаки, които съзнателно причиняват "широко разпространени, дългосрочни и тежки щети на природната среда".

Благодарение на международен грант екипът на Пориева събира и анализира водни проби от районите на Мелитопол и Бердянск, за да оцени влиянието на войната върху качеството. "Благодарение на смелите инспектори на националните паркове, които остават в окупираните от Русия региони, ние можем да свършим тази работа", добавя тя. Предварителните резултати се очакват след два месеца, но дори и с доказателства, преследването на военни престъпления в областта на околната среда по дефиницията на МНС се счита за почти невъзможно.

В Тузлинската лагуна обстрелът продължава. Но Русев работи неуморно с колкото може повече от обичайните си задължения, записвайки щетите там, където ги намери.

"Вчера имаше няколко бомби наблизо – хората са в безопасност, но животните отново бяха обезпокоени", казва той. "Много малко хора наистина се тревожат за това, но аз съм гласът на безгласната природа. Ще се боря докрай."

Някои животни, изплашени от войната, мигрират в други части на Черно море. Рибари в България алармираха за нашествие на делфини.

"Тази година много често делфини влизат в мрежите ни въпреки акустичните устройства, които използваме. Те издават специфичен звук на определени честоти и предпазват морските бозайници. Ако влязат, остават живи и ние ги пускаме", обясни собственикът на "Далян Китен" Георги Желев пред bTV.

"Друга година не се е случвало толкова много да влизат в мрежите ни. Влияе им войната, защото акустичните устройства не действат", каза още Желев. По думите му самите бозайници не късат мрежите, както други години, но се оплитат в тях. Рибарите ги спасяват, въпреки че губят улова си.

"Голяма е загубата, когато се налага да се разделим с улова си, но така сме приели, но морето ни се оплаща и тя се възвръща", разказва Желев.

"Заминаха 2,5 тона риба, но по-добре да спасим делфина. Здраве да е, ще хванем пет пъти повече", казва на пристанището в Китен един от рибарите.