Украйна поиска от САЩ ускорени доставки на ракети, преговорите с Русия продължават в Абу Даби

Украинският външен министър Андрий Сибига заяви, че е призовал държавния секретар на САЩ Марко Рубио да ускори доставките на прехващащи ракети, предаде Ройтерс.

Агенцията отбелязва, че това става на фона на засилените руски атаки по енергийната инфраструктура на Украйна, ​​действия, предприети с наближаването на зимата в опит да се сломи морала на украинците.

Сибига поиска ускорени доставки на ракети

В интервю за Ройтерс, дадено след разговори с Рубио в кулоарите на срещата на външните министри от Г-7 в Париж, Сибига посочи, че е настоял пред Вашингтон да поддържа натиска върху Москва, дори докато в Абу Даби текат дипломатически усилия за прекратяване на войната.

Украйна предлага примирие в Черно море

Той заяви, че Украйна остава готова да обсъди редица мерки за деескалация, включително споразумения за прекратяване на огъня, обхващащи района на Черно море и енергийната инфраструктура.

Сибига каза, че предложения за прекратяване на огъня в Черно море са били предадени на Русия чрез посредници, сред които Турция, Египет и Индия. Той обаче добави, че „не е особено оптимистично настроен“ относно постигането на напредък и все още очаква отговор от Москва. 

Сибига започна деня си в Париж с разговор с Рубио, преди да се отправи към френското външно министерство за по-широката среща с колегите си от страните от Г-7. 

Държавният департамент на САЩ заяви впоследствие в кратко изявление, че двамата са "обсъдили преговорите за прекратяване на войната между Русия и Украйна, енергийната устойчивост и сътрудничеството в областта на отбраната".

По-мащабната среща беше посветена на помощта в областта на отбраната и сигурността на Украйна, която администрацията на американския президент Доналд Тръмп е намали, предизвиквайки безпокойство не само в Киев, но и във всички европейски столици, като най-големите от тях - Париж, Берлин, Рим и Лондон - са част от Г-7, отбелязва АП. 

Първият ден от преговорите приключи без пробив

Тристранните преговори между Русия, Украйна и посредника САЩ в Абу Даби започнаха днес, като Вашингтон направи поредна стъпка към прекратяване на войната, започнала с руската пълномащабна инвазия в съседната държава преди близо пет години, предаде Асошиейтед прес. 

Двудневната среща в столицата на Обединените арабски емирства е първата по рода си от февруари. Тя се фокусира върху установяването на бъдещи гаранции за сигурност за воюващите страни, съобщи Белият дом преди началото на преговорите. Русия възприема НАТО като заплаха, а Украйна иска да предотврати бъдещи руски инвазии, обобщава АП. 

Първият ден от срещата приключи след близо четири часа разговори, съобщи РИА Новости. Очаква се те да бъдат подновени утре сутринта според пресслужбата на Службата за външно разузнаване на Украйна. 

Джаред Къшнър, зет на президента на САЩ Доналд Тръмп, който заедно с другия американски специален пратеник - Стив Уиткоф, полага усилия за постигането на споразумение за прекратяване на войната, заяви, че според него има "няколко добри идеи как да се преодолеят" различията между двете страни. 

Надеждите обаче за напредък в прекратяването на най-големия конфликт в Европа от Втората световна война насам биват помрачени от липсата на каквито и да било значителни пробиви в трите предишни кръга от преговори, които се проведоха в началото на тази година. Войната вече отне живота на стотици хиляди войници и хиляди цивилни, сочат данни на анализатори и хуманитарни организации. 

Няма признаци, че боевете затихват, а преговорите се провеждат на фона на нанасянето на удари с голям обсег както от страна на Русия, така и от страна на Украйна. Двете армии в значителна степен се намират в патова ситуация на фронтовата линия. 

През изминалата нощ Русия използва 162 безпилотни летателни апарата от различен вид и една балистична ракета при атаки срещу Украйна, съобщиха украинските Военновъздушни сили. 

Междувременно руското Министерство на отбраната съобщи, че през изминалата нощ силите му са свалили 155 украински дрона над осем руски области, както и над Кримския полуостров, който Русия анексира от Украйна през 2014 г. 

"Нямам прекалено големи очаквания" за преговорите, заяви късно снощи германският канцлер Фридрих Мерц в интервю за телевизия Цет Де Еф. 

Във встъпителната си реч по време на преговорите Къшнър заяви, че целта е "да се създаде нова рамка и ново разбиране, надграждащи върху различните институции и договорености от миналото". "Вземаме това, което е проработило, опитваме се да установим какво не е проработило, защо сме в това положение и се надяваме да създадем нова рамка, която да ни води към десетилетия, ако не и векове, на мир", добави той. 

Ръководителят на Европейското командване на Въоръжените сили на САЩ (USEUCOM) и върховен главнокомандващ силите на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич, който също участваше, посочи "някои големи постижения в миналото в диалога между военните в тристранен формат". 

Той заяви, че делегацията на САЩ очаква с нетърпение "да работи и с двете страни, докато се стремим да надградим постигнатия в миналото напредък и да продължим усилията си за полагане на основите на траен мир". 

Рустем Умеров, ръководителят на Службата за външно разузнаване на Украйна, който оглавява делегацията на Киев, благодари на САЩ за усилията им да сложат край на руската инвазия. "Нашият народ очаква тази война да приключи. И се надяваме, че ще постигнем траен мир за Украйна", подчерта той. 

Ръководителят на руската делегация Владимир Медински, съветник на президента Владимир Путин, изрази надежда, че срещата "ще ни позволи да напреднем по пътя към мира в интерес на народа на Русия и народа на Украйна". 

Умеров заяви, че денят е започнал със среща между украинската делегация, пратениците на САЩ и представители на Обединеното кралство, Франция, Германия, Италия, НАТО и Европейската комисия (ЕК). 

Правителствата на Русия и Украйна продължават да са далеч едно от друго по ключови елементи на евентуално споразумение, отбелязва АП. 

Путин иска Украйна да изтегли войските си от четири украински области, които Москва анексира през септември 2022 г., но не е успяла да превземе напълно. Той също така претендира Киев да се откаже от стремежа си да се присъедини към НАТО, да приеме строги ограничения върху въоръжените си сили и да премахне ограниченията по отношение на руския език и свързаната с Москва православна църква в Украйна. 

Руският президент иска сключването на всеобхватно мирно споразумение при тези условия и няма да се съгласи на общо прекратяване на военните действия, като твърди, че това само ще позволи на украинските войски да си почиват и да попълнят запасите си от оръжие. 

От своя страна, украинският президент Володимир Зеленски, който днес е на посещение в Дания, отхвърля исканията на Путин за доброволно отстъпване на територии. Зеленски отхвърля също така налагането на каквито и да е било ограничения върху Въоръжените сили на Украйна или споразуменията на страната със западните партньори, които Киев разглежда като съществени гаранции за сигурност, за да се попречи на Москва да извърши ново нападение. 

Украйна твърди, че незабавното прекратяване на огъня е необходимата първа стъпка към договарянето на по-широко споразумение и заявява, че пряка среща между Путин и Зеленски е единственият начин за разрешаване на териториалните въпроси. Путин отхвърля тези предложения. 

В състава на руската и украинската делегации са включени високопоставени длъжности лица, които са участвали в предишни кръгове на преговорите, отбелязва АП. 

Главният преговарящ от руска страна е Владимир Медински, съветник на Путин, който ръководи преговорния екип още от първите преки мирни преговори с Украйна в Истанбул през 2022 г. В руската делегация са още заместник-министърите на външните работи Сергей Рябков и Михаил Галузин, началникът на военното разузнаване (ГРУ - Главно разузнавателно управление) Игор Костюков и генерал-лейтенат Юрий Жигарловски, който е заместник-началник на оперативния отдел на Генералния щаб на руската армия. 

Освен Умеров, според информациите в украинската делегация участват още началникът на канцеларията на украинския президент Кирило Буданов, първият заместник-началник на канцеларията Сергий Кислиця, както и председателят на парламентарната група на партия "Слуга на народа" Давид Арахамия. 

Миналата седмица Тръмп обяви, че се подготвя някакъв вид мащабно споразумение относно европейската сигурност, като го описа като "голямо споразумение", което "ще обхваща повече от Украйна". 

Вчера Къшнър заяви в "Екс", че "всеобхватното и трайно уреждане ще изисква също така пряко взаимодействие между Русия и нашите европейски партньори по по-широките мерки за сигурност, които ги засягат". 

Москва оцени положително този всеобхватен подход. "Можем само да приветстваме предложението на (американските) преговарящи, направено по искане на президента Доналд Тръмп, да се постави въпросът за колективната сигурност на първо място в дневния ред на преговорите за уреждане на украинския конфликт", заяви руският външен министър Сергей Лавров. 

Някои в Европейския съюз смятат предложенията на Вашингтон за прекалено отстъпчиви спрямо Москва. Русия изрази несъгласие с участието на европейците в тристранните преговори, но заяви, че представители на Европейския съюз биха могли да се присъединят на по-късен етап, отбелязва АП.