Страхът от машината можеше да се преодолее с мощна кампания

Въпросът с Изборния кодекс предизвика серия от скандали между партиите. Последва окупиране на парламентарната трибуна и високо напрежение и така се стигна депутатите да приемат само името на законопроекта за промените в Изборния кодекс.

Според бившия член на Обществения съвет към ЦИК Румяна Дечева, Общественият съвет съществува само от 2014 година, но неправителствени организации, които наблюдават изборите, са част по един или друг начин от закона за изборите, от практиката за провеждане на избори.

Проблемът, според нея, не е дали ще съществува Общественият съвет, а начинът, по който се правят тези промени. "Тези, които имат мнозинство, правят промените и няма никакво допитване до обществото. Основният ни въпрос в момента е как да излезем от състоянието, в което сме. Имаме много бедни, от която и да е друга европейска страна, имаме много повече недоверие в институциите. Нито веднъж на всичките ни сигнали, които сме подавали, не е направен проверка", посочи бившият член на Обществения съвет към ЦИК Румяна Дечева в ефира на "България сутрин".

По думите на социолога Добромир Живков пред Bulgaria ON AIR, много добре са се видели резултатите след въвеждането на машините през 2021 година.

"Изборният процес стана значително по-прозрачен и със значително по-малко дефекти. Факт е, че има хора, които се притесняват да гласуват с машини. Това обаче можеше да се преодолее с достатъчно мощна и обширна обяснителна кампания. Сега след като сме постигнали нещо добро в изборния процес, се стреми да се направи огромна крачка назад. По този начин не можем да върнем доверието в политическа система, в изборния процес или Народното събрание", допълни той.

"Имаше междупартиен консенсус за това да се въведе изцяло машинното гласуване. В момента партиите се опитват да променят този консенсус, като гласуват за своя изгода. Това е, което дават като сигнал тези партии - обсъждането по никое време през нощта, бързането, неизслушването по никакъв начин на групи, които да заинтересувани да следят тези процеси", заяви политологът проф. Георги Киряков.

Дечева не познава друга страна по света, където технологията на гласуване става такъв сериозен политически проблем и измества истинските проблеми. Тя обясни защо няма да ни приемат в Шенген - защото имаме прекалено много бедни и за тях няма план.

"Не, защото само по себе си те са бедни и неграмотни, а защото нямат перспектива в страната. За мен проблемът с хартиените бюлетини от самото начало е, че имаме най-тежката процедура за отпечатване на бюлетини в цяла Европа", допълни гостът.

"Скептичен съм, че връщането на смесеното гласуване ще повиши избирателната активност. Проблемът за ниската избирателна активност далеч не е технологията на гласуване. В момента се действа по един базисен въпрос, където се налагат политически мерки към малцинството. Това не е начинът за решаване на такъв тип проблеми. Това трябва да мине през широк обществен дебат", посочи още Живков.

Проф. Киряков каза, че чрез хартиената бюлетина искат да отблокират този процес за невъзможността да се състави правителство, като си фантазират, че могат да си добавят гласове - толкова, че да им стигнат за съставяне на правителство. И допълни, че президентът влиза в играта на партиите, като той също не иска избори през зимата, а да се върви към избори през март.

Мнението на Живков е, че усилията и фокусът се изместват към промени в Изборния кодекс, а не към съставяне на правителство.

"Няма как хора от всички политически сили, които виждат, че им спада шансът за по-добро представяне на следващите избори, да не се опитват по всякакъв начин да защитят позицията си", заключи Румяна Дечева.