Училище по БДС

За реформа в училищното образование се обявява президентът Георги Първанов.

Той предлага 12 идеи за развитие на българското училище, които е изложил подробно на сайта на гражданското му сдружение „Алтернатива за българско възраждане“ (АБВ).

Президентът се обявява за въвеждането на държавен стандарт за българското училище.

Според него трябва да се преразгледат държавните стандарти и образователни изисквания, да се подобри значително тестовото оценяване, като се постави акцент върху компетентностите, а не върху обема от знания.

Като основни проблеми освен финансирането и базата в школàта, Първанов отчита учебния процес, дисциплината, мотивацията на учители и ученици.

По данни на НСИ броят на отпадналите от системата на образованието е между 30 000 и 20 000 годишно.

Близо 15% от учениците не завършват образование с випуска си. Българските ученици по четивна грамотност се нареждат на 46-о място от общо 65 страни, а 41% са под критичния праг за четивни умения.

Затова държавният глава предлага реформата да навлезе в дълбочина – въвеждането на новата образователна структура и на новото учебно съдържание (учебни планове, програми и учебници).

Президентът препоръчва да се сведе до минимум броят на отпадащите от образование на по-ранен етап, като и да се повиши качеството на преподаването и нивото на постигнатата образованост.

Първанов се обявява за задължително предучилищно образование след 5-годишна възраст, като следва да бъдат осигурени необходимата материална база, финансов и кадрови ресурс.

По данни на НСИ от 2010 г., обхватът на предучилищното образование е 74,3%.

Основна цел, според Първанов, трябва да бъде делът на преждевременно напусналите училище да бъде сведен под 10%.

Като възможна мярка той предлага въвеждането на електронен регистър и електронен образователен паспорт за всички деца и младежи от 5-годишна възраст до 12. клас, с оглед осигуряването на актуална информация за образователното и здравословното състояние, както и миграцията на учениците в училища в страната и извън пределите й.

Отпадането от училище може да бъде ефективно ограничено чрез стимулиращи мерки като отпускане на стипендии, поемане на разходи на учениците за транспорт, храна, облекло, учебници, училищни принадлежности и пр., така и санкциониращи мерки спрямо родители, които не подпомагат или възпрепятстват децата си да посещават училище.

Такива биха могли да бъдат не само глоби, но и спиране на целеви и социални помощи, на детски надбавки и т.н., отпускане на съответни стимули само при изпълнение на конкретно възложени условия.

Той предлага и въвеждането на форми на обучение, които ще позволяват на отпадналите да се завръщат и да получат съответната образователна степен и професионална квалификация.

Освен часовете за наваксване на пропуснат материал, такава роля може да играят вечерните училища. Върху основата на практиките и опита на някои европейски страни, заслужава да се обмисли и идеята за разкриването на нов тип училище – училищата „Втори шанс”, пише Първанов.

За реализация на тази идея би могло да бъде използвана базата на закритите училища-интернати, някои от които са реновирани чрез програмата на Министерството на образованието „Енергийна ефективност”, посочва още президентът.

По отношение на качеството на образованието президентът се обявява не просто за механично „разтоварване” на учебно съдържание, „а за коренна промяна на самия учебен процес като основна роля в него да има ученикът.

Според Първанов трябва да се потърси нова методика, чрез която да се прекрати практиката на редуване на множество дисциплини без видима връзка помежду им.

Лансирана е обаче необходимостта от две нови структури – независима агенция за външно оценяване на образователната система и научноизследователски институт за анализи и "предложения за политики и мерки в областта на научното и методическото осигуряване на новия училищен модел".

За да бъде реализирана реформата в образованието, е необходимо бюджетът за образование да се стреми към средноевропейските нива на финансиране, като достигне до 2020 г. поне 5%, отбелязва президентът.