Държавното финансиране за научноизследователска дейност да се повиши тройно до 2022 г. – до 0,7% от БВП, а през 2025 г. да достигне 1 процент. Това предвижда актуализираната Национална стратегия за развитие на научните изследвания до 2030 г., която правителството одобри и предлага на НС да приеме.
Проектът е подготвен от Министерството на образованието и науката съвместно с експерти от Българската академия на науките и висши училища.
Идеята е нарастването на публичните средства да окаже ускоряващ ефект върху частното финансиране, което да се увеличи до 1,5% през 2020 г. и 2% от БВП през 2025 г.
Анализът на сегашното състояние в областта на научните изследвания в страната показва устойчиво изоставане на България в научното развитие. Това води до изоставане в областта на иновациите и високотехнологичната индустрия, а оттам – и в приходите и качеството на живот.
Според най-значимата научна база данни – Web of Science (WoS), през последните десетилетия България губи позиции по отношение на броя на международно видимите научни резултати. През 2016 г. страната ни заема 59 място след страни като Виетнам, Алжир и Нигерия.
Основната цел на обновената стратегия е България да стане регионален център за авангардни научни изследвания и развитие на нови технологии, както и да се възстанови международният научен авторитет на страната.
Документът предвижда три етапа на развитие. До 2022 г. българската наука трябва да се модернизира. До 2026 г. системата трябва да се доближи до средното европейско равнище. До 2030 г. научните изследвания в България трябва да достигнат световно ниво. За постигане на тези цели в проекта за стратегия са формулирани конкретни дейности, индикатори за оценка на резултатите и механизми за контрол.
Стратегията предвижда откриване на Изпълнителна агенция за наука към МОН, която ще управлява и подкрепя изследванията в научните организации и висшите училища в България. Тя ще прави и мониторинг на научноизследователските дейности. В структурата на агенцията ще бъде включен Фонд "Научни изследвания".
Целта е да бъде продължено проектното финансиране на научните разработки. В същото време дейността на агенцията ще се разшири към създаване на различни програми – за финансиране на кариерното развитие на учените, за приложни изследвания, за развитие на научните центрове, за международно сътрудничество, както и към разработване на специализирани и секторни програми за научни изследвания.
С помощта на новата структура висшите училища и научните организации ще създадат критерии за атестиране на своите учени. Онези, които получат повече от една незадоволителна оценка, няма да може да заемат академична длъжност. Атестирането на учените ще влияе и върху формирането на заплатите им. Предвижда се основното възнаграждение да е фиксирано за отделните научни длъжности, докторанти и постдокторанти и да се покрива от държавната субсидия на научната организация или висше училище.
Размерът на заплатите ще се определя спрямо средната работна заплата в страната за предходната година. Ще има и допълнителни стимули, обвързани с конкретни научни резултати. За младите учени без научни резултати ще има различен механизъм за допълнително възнаграждение. Те ще могат да участват в специално създадени за тях проекти към Фонд "Научни изследвания". Ще бъде променена процедурата за конкурси за главен асистент.
Младите учени ще могат да кандидатстват за тази позиция с дисертационен труд, без конкурсен изпит. Тяхното кариерно развитие ще бъде обвързано с резултатите от научната им дейност.
Обновената стратегия предлага още в цялата страна да се създадат научно-иновационни комплекси, като за целта бъдат привлечени и партньори от бизнеса. Активно участие в развитието на комплексите трябва да имат общинските и областните управи и партньори от чужбина. Тези структури ще бъдат финансирани чрез различни източници, включително и от структурните фондове на ЕС.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Тръмп поиска бюджет от 152 млн. долара за отваряне на прочутия затвор "Алкатрас"
Активността в сектора на услугите в САЩ се свива за първи път от 2023 г.
За две седмици златните резерви на Турция са намалели със 118 тона
ССБ: Петролният пазар беше най-силно повлияният от новинарските заглавия тази седмица
Напрежението расте: Иран свали американски самолети, един пилот е в неизвестност
Не просто купуване на неща: Защо "емоционалната икономика" в Китай е във възход
"Перлички на смелостта" и деликатността в детската психология
Осем загинали при срутване на къща след силен трус в Афганистан
Магията на Лазаровден: Традицията е жива (СНИМКИ)
Рекордни резултати в контрола на бездомните животни в София
Лазарките - живият символ на новото начало и светлината
Влак се удари в свлачище между Царева Ливада и Трявна, има пострадали
Малена Замфирова: Никога не съм мислила за отказване
Голяма новина за Григор Димитров свързана с Монте Карло
Неприятно. Травмата на Дончич не е много лека
Всички мачове и класирания в НХЛ
Томаш провали ЦСКА, а сега гледа към друг топ отбор
Новобранец сложи ЛеБрон и Дюрант в малкия си джоб
Любовен хороскоп за 6 – 12 април
„Майка на костите“ от Илария Тути
Солен великденски хляб Casatiello – рецепта от Неапол
Нумерологична прогноза за 4 април
Празнуваме Лазаровден
Таро карта за 4 април, събота
Четворна надница за някои от работещите по Великден
Един загинал в катастрофи през последното денонощие
Вековна църква край Варна се нуждае от сериозен ремонт
Гришо стартира срещу аржентинец сезона на клей
Кристиано Роналдо се приближи на 33 гола от заветната си цел
Тръмп поиска трилион и половина за отбрана от Конгреса
Учени откриха как да затоплим Марс само за 15 години
Астронавтите от Artemis II са изправени пред опасността от слънчева радиация
Откриха най-древния град в света, съществувал преди египетската цивилизация
Космическите центрове за данни на Илън Мъск може да се окажат провал
Алхимия в недрата на Земята: Учени откриха „кухнята“, в която се готви злато
Мистериозни проблясъци близо до Земята: Засечени са през 50-те години на миналия век