Наши и турски топ полицаи разбиха мрежа за износ на човешки бъбреци

Те убеждавали хора да продават бъбреците си в частна клиника в Турция за сума от 2500 - 5000 долара в зависимост от кръвната им група. След операция и кратък престой хората били връщани в България.

“Работи се от около година по този случай”, допълни Борисов. При посещението си в Турция преди време главният секретар е запознал колегите си със събраната информация по случая. Съвместните усилия на службите довели до разбиването на канала. Установени са шест случая, при които български граждани са били склонени да продадат по един от бъбреците си.

“Резултатите от тази операция показват добрата съвместна работа”, заяви Борисов благодари за оказаното съдействие от страна на главния прокурор Никола Филчев и на турските си колеги - началникът на отдела за борба с организираната престъпност и контрабандата в турската полиция Ханефи Авджъ и генералният директор на турската Главна дирекция по сигурността Гьокхан Айдънер.

“Турската клиника, в която българи са продавали бъбреците си трябва да бъде затворена”, заяви за БТА директорът на Агенцията по трансплантации д-р Янко Начков, коментирайки информацията за разбиване на канал за износ на човешки бъбреци.

“Лекарите, извършили експлантацията на органите по този престъпен начин, трябва да бъдат подведени под наказателна отговорност, тъй като подобна дейност, доколкото знам, в Турция е забранена”, допълни д-р Начков.

“В България подобно нещо не може да се случи, защото трансплантацията се извършва в много малко болници и обикновено донорът е кръвен роднина с реципиента”, допълни той. По думите му целта на близката родствена връзка е постигането на по-голяма съвместимост между присадения орган и организма на реципиента, както и избягването на комерсиализиране на дейността.

“Подобна практика за експлантация на бъбреци, каквато се е случила в Турция, съществува в Индия и Пакистан, където тази дейност е полу- или напълно легална”, заяви д-р Начков.

“Никой, обаче, не може да подведе под каквато и да било отговорност българите, решили да продадат бъбрека си в Турция, нито пък някой има право да им откаже да ги лекува, ако се появят усложнения вследствие на изваждането на органа им”, уточни той.

“Контролът върху начинът, по който се извършват трансплантации в Турция буди, меко казано, сериозни съмнения”, допълни д-р Начков, цитирайки твърдения, направени неотдавна от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

“Няма държава, в която да има достатъчно органи за трансплантации и това е причината, поради която възникват подобни криминални дейности”, добави той. По думите му трябва да се опитимизира системата за осигуряване на органи от трупни донори.

“740 са чакащите българи за бъбречна трансплантация. Ежегодно около 100 - 200 пациенти се вписват в листата на чакащите за трансплантация на бъбрек”, допълни д-р Начков. По думите му, за да не нараства листата на чакащите, годишно трябва да се извършват между 100 и 200 бъбречни трансплантации, а не около 30.