Касапинът Кристиян – луд или симулиращ лудост?

Кристиян Гочев, който призна, че е убил майка си и дядо си в столичния квартал "Хаджи Димитър", е настанен в психиатрично отделение в Ловеч.

Колко опасни са хората с психични заболявания и как ще се развие процесът с Кристиян - по темата говориха пред Bulgaria ON AIR Рада Милова, адвокат на обвиняемия и психологът проф. д-р Дроздстой Стоянов.

Мярката срещу Кристиян Гочев има за цел да установи дали е психически годен да продължи участието си в процеса като обвиняем. Ако не може да носи наказателна отговорност, делото ще бъде прекратено и ще бъде настанен за лечение. Вещите лица са категорични, че при Кристиян се касае за заболяване с голяма давност, което се усложнява от наркотичните вещества, които той е взимал в последните години.

Това обясни служебният адвокат на Кристиян, уточнявайки, че той е направил пълни самопризнания преди предявяването на обвинението и е описал какво е направил с близките си.

"В рамките на 24 часа от задържането си той премина през различни състояния - първоначално не знаеше къде се намира, след това му беше много горещо, след това му беше смешно и студено", внесе още яснота по случая адвокат Рада Милова.

Ако бъде признат за невменяем, Кристиян трябва да бъде настанен в психиатричното заведение към затвора в Ловеч. На всеки 6 месеца съдът трябва да осъществява контрол дали мярката е адекватна.

Проф. д-р Дроздстой Стоянов е категоричен, че системата на психиатрично обслужване у нас отдавна е в криза. По думите му няма институции, от които зависи промяна в нормативната уредба, които да поемат отговорност.

"Има непрекъсната загуба на персонал и изключително неблагоприятни условия, при които се лекуват пациентите. Контрол над пациентите не се упражнява, системата е разградена", коментира психологът.

Според него в случая с Кристиян Гочев има самопризнания и няма юридически спор. Но той уточни, че халюцинациите, за които съобщава лицето, често са предмет на симулация.

"Категорично на улицата в момента има още такива хора, които са заплаха за всички и за самите себе си. Обществото страда от заблуда, че рискът от агресия е най-голям. Най-големият риск е изолиране на пациента от естествената му среда. Пациентът не може да има семейство, не е в състояние да работи и идва в тежест на цялото общество. Неговото обгрижване е огромно задължение, което пада върху плещите на работещите хора", разясни д-р Стоянов.