Майка му искаше да е перфектен ученик, а той? Той я уби, тормозила го!

Дни наред 15-годишният Митко обикаля безцелно улиците на София. Спи по пейки в градинките, но редовно влиза във Facebook, за да проверява съобщения от приятели. Не им отговаря, за да не се издаде. Майка му е мъртва, но той не казва на никого.

Скрива истината дори от баща си, който от 10 г. е разделен с жена си. Полицията започва да търси деветокласника, след като се разбира, че той не ходи на училище, а майка му - на работа.

Привечер на 15 октомври 2015 г. Генади Николов от сектор "Издирване" към СДВР отива до апартамента на майката на момчето - 44-годишната учителка София Иванова, в столичния кв. "Люлин". Зеленият ѝ "Фиат" е пред блока, но в жилището никой не отваря. Вратата на терасата на апартамента, който е на 1-ия етаж, е открехната. Полицаят прескача от съседния балкон на нея. Дочува говор отвътре, повдига завесата и влиза, като си свети с фенер. Телевизорът работи, леглото е неоправено, а на нощното шкафче има бутилка с бяло вино.

В антрето полицаят се натъква на трупа на София. Тя лежи по гръб, но по тялото ѝ няма кръв. Николов се обажда в дежурната на 9-о районно. От Бърза помощ констатират, че София е мъртва. По-късно става ясно, че причината за смъртта е задушаване. След седмица Митко е задържан и обвинен за убийството, а после е пуснат без мярка за неотклонение, тъй като е непълнолетен.

Преди дни той е осъден на 5 г. зад решетките. Прокуратурата иска доживотен затвор, но съдът прилага разпоредба от особената част на НК. Тя предвижда при непълнолетни най-тежката присъда да се заменя с от 3 до 10 г. Делото минава по съкратена процедура, при която наказанията се намаляват с 1/3.

Митко е разпитан за първи път на 22 октомври. Разказва, че като се прибрал вкъщи на 13 октомври, майка му започнала да му се кара. Казала му, че е "тъпанар" и го ударила "без видима причина". Той вдигнал ръце да се предпази, изблъскал я и избягал.

Разследването събира още факти. Във фаталния ден Митко не отива на училище.

Разхожда се и към 18:40 ч. се среща с приятелка. След час и половина я изпраща до дома ѝ в "Младост" и се връща с метрото. Прибира се към 22:00 часа, докато София говори по телефона. Когато влиза, младежът я чува да казва: "Да му се скарам ли на тоя калпазанин?". Телефонният ѝ разговор набързо приключва. Тя забелязва на ръката на сина си рана от изгорено с цигара и пита откъде е.

"Не питай", отвръща Митко. Раздразнена, София заявява, че ще се обади на класния и започва да набира номера. Учителят чува само: "Няма да ми попречиш да говоря с него". Следва писък и телефонът пада, докато майката и синът се сдърпват.

"Казах ѝ да ме остави аз да говоря с него (с класния - б.а.)- обяснява по-късно Митко. - Майка ми ме удари с телефона по главата, докато ми се караше. Хванах я за ръцете и през кръста и я отнесох в коридора", казва младежът пред разследващите, цитиран от "24 часа".

Според прокуратурата там младежът я пуска и жената пада на земята. Той сяда върху корема ѝ и я хваща за гърлото. София се съпротивлява и опитва да го отблъсне, но синът я притиска към пода и стиска гърлото ѝ, докато тя започва да потръпва конвулсивно.

Митко твърди, че не искал да я удуши. Само приложил хватка, научена на тренировките по джудо. Събрал ръцете си, като препокрил палците, а с другите пръсти притиснал шията за 5-10 секунди. В паниката не се сетил да я върне от "състоянието на безсъзнание" чрез "натиск на определени точки под носа или ушите".

Експертизите по делото показват, че част от кръвонасяданията могат да бъдат причинени от "крайните части на човешките пръсти", но белезите по-скоро са резултат от захващане и стискане. То е прекъсвано за секунди и това удължило агонията на жертвата. Тя остава на пода, а Митко взема спестяванията си и излиза. Докато върви безцелно, полицаи го спират и отвеждат в 9-о районно, тъй като е без документи. Длъжни са, щом е непълнолетен, да го предадат на родител.

Към 2:30 часа се свързват с бащата - Пламен. Той пристига с такси. Заварва сина си "умърлушен", взема го и двамата тръгват пеш към апартамента на майката в "Люлин". По пътя бащата обяснява на сина си, че не е редно вечер да се шляе по улиците. Митко му казва, че се е скарал с майка си, защото закъснял от училище. Двамата стигат до блока в "Люлин" към 5:00 ч. Пред вратата на жилището младежът дава знак на баща си да пази тишина, като допира пръст до устните си. Прошепва, че майка му спи и бащата си тръгва.

Митко минава покрай трупа, без да го докосва. Не успява да заспи, взема пари от портфейла на майка си, раница и суитшърт и излиза. Към 14:30 часа на 15 октомври пак минава покрай дома си и вижда баща си да слиза от такси. Побягва, а после изключва и телефона си.

Като не успява да се свърже с жена си, бащата отива в център за изучаване на чужди езици в кв. "Св Троица", където тя работи. От колежките ѝ разбира, че 2 дни София не е била на работа, а от класния на сина си - че не ходи на училище. Озадачен, той моли в 9-о районно да му помогнат да намери сина си. Пет дни от младежа няма следа.

На 20 октомври той се връща вкъщи. Разлепя полицейските лепенки на вратата и след като взема малко дрехи, ги залепя с безцветно лепило. На другия ден решава, че вече не иска да бяга и се обажда на баща си.

Пред полицаите обяснява, че с майка му се карали, тъй като "тя имала проблем с нервите". Изисквала от него да учи повече и да изкарва само шестици. Веднъж хвърлила монитора на земята и го счупила. Смятала, че компютърът разсейва сина ѝ и му отнема от времето за учене.

Близки на семейството потвърдили, че имало конфликти, провокирани от оценките в училище. Според защитата в педагогическата характеристика на ученика пишело, че в час понякога е разсеян и замислен, сякаш преживява нещо. Митко има по-малка сестра от 2-ия брак на майка си с македонец, който по онова време работи в Сидни, но след убийството идва в София да се грижи за дъщеря си. Сега момичето е в 1-и клас.

"Запознахме се през 2009 г. Бях решил да ги взема в Австралия. Дори билети им бях купил", разказва Горан.

В съда отказва да е граждански ищец по делото.

"Ако го осъдят да плати кръвнина, ще плаща баща му, а трябва да плаща този, който е виновен. Ако не може - да лежи в затвора. София беше много добър човек, беше перфектна", казва Горан. Според него София била всеотдайна майка.

Бабата и дядото на Митко по майчина линия защитават внука си в съда, въпреки мъката си.

"Добро момче е, винаги ни е помагал, какво стана, не знам. Да не дава Господ такова нещо на никого", казва леля Надя, съседка на бабата на момчето.

Докато го разследват, младежът 1 г. бил частен ученик, искал непременно да завърши гимназията.

"Момчето трепереше в съда", казва адвокат Марин Марковски.

"Този случай е голяма човешка трагедия за жертвата, децата ѝ и родителите. За да въздаде справедливост, правосъдието трябва да прецени какви причини са довели до това посегателство. Осветли се необичайна картина - в поведението си вкъщи майката е била груба, почти непоносима... Ще кажете - лесно е да се говори срещу жертвата, но в случая има доказателства", заяви адвокат Марин Марковски.

Според него момчето било подложено на "психически тормоз".

"Бабата разказа как внукът ѝ е бил обиждан и подиграван. Майката искала да бъде перфектен ученик. В онзи вечер го е ударила, защото не се е подготвил добре за някакво класно. Това не го оправдава, но смекчава неговата вина. Той си призна, в залата трепереше. Цял живот ще трябва да живее с това", допълни той.

Защитата твърди още, че младежът е действал в състояние на афект, но експертиза по делото отхвърля тази теза. Присъдата не е влязла в сила.

"Ще обжалваме", казва Марковски.

(Името на момчето е сменено, тъй като е непълнолетно - б. р.)