Видин и Монтана - най-запрашени за 2014 г.

Замърсяването с фини прахови частици с диаметър под 10 микрона продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в страната, коментира в интервю за БТА Емилия Стойнева, началник отдел "Мониторинг на въздуха" в Изпълнителната агенция по околна среда /ИАОС/.

През 2014 г. в 37 пункта са регистрирани превишения над допустимия брой от 47 станции, измерващи този показател. Повечето от станциите, които са в съответствие с нормата, са извънградски фонови станции, отбеляза специалистът.

За 2014 г. пунктовете у нас с най-много превишения на средноденонощната норма за фини прахови частици с диаметър под 10 микрона са автоматична измервателна станция "Видин" (171 дни), Монтана "РИОСВ" (171 дни), станциите "Ловеч"(150 дни), "Плевен"(142 дни), Варна - "Батак"(133 дни), Димитровград - "Раковски" (133 дни), "Смолян" (119 дни), пункт " Долни Воден" (115 дни), Перник - "Шахтьор"(113 дни), съобщи Стойнева. Допустимият брой превишения е 35 дни за календарна година, отбеляза тя. По думите на експерта най-високите средногодишни концентрации са регистрирани в станциите "Видин", Монтана "РИОСВ", Пловдив - "Каменица", Пловдив - "Баня Старинна" и Димитровград - "Раковски".

Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух на МОСВ се състои от 50 стационарни пункта, 30 автоматични измервателни станции, седем автоматични системи, работещи на оптичен принцип, както и четири станции за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в горски екосистеми - "Рожен", "Юндола", "Витиня" и "Ст. Оряхово".

Битовото отопление - основен източник на прах

Основните причини за наднормено замърсяване с прахови частици са емисиите от бита през отоплителния сезон и зимното опесъчаване на улиците и пътищата, автомобилният и обществен транспорт в града и горивните инсталации на ТЕЦ, посочи експертът. За цялата страна тенденциите показват по-високи нива на замърсяване през зимния сезон, което се дължи на използването на твърдо гориво в битовия сектор и неблагоприятните метеорологични условия, посочи тя.

За 2013 г. регистрираните превишения на средноденонощната норма за фини прахови частици под 10 микрона през зимния период са седем пъти повече отколкото през летния, осреднено за всички станции, информира Стойнева. Битовото отопление е основен източник на фини прахови частици, емитирайки 59 на сто от общото количество фини прахови частици под 10 микрона и 85 на сто от количеството фини прахови частици под 2.5 микрона, изхвърляно в атмосферата.

Гълъбово и Сливен са надхвърлили нормите за серен диоксид

За 2014 г. допустимият брой превишения на средночасовата норма /24 броя за календарна година/ за серен диоксид е надхвърлен при пунктовете "Гълъбово" (83 бр.) и Сливен (25 бр.). Средноденонощната норма е превишена само в "Гълъбово" - 4 дни (при допустим брой от 3 дни за една календарна година). По отношение на азотния диоксид за 2014 г. е постигнато съответствие за всички пунктове и за двете норми - средночасова и средногодишна.

Съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух ежедневно се контролират и концентрациите на въглероден оксид, озон, бензен, олово, кадмий, никел, арсен, полициклични ароматни въглеводороди, посочи Стойнева. Допълнително, според характера и източниците на емисии в отделни райони от територията на страната, се контролират и специфичните показатели - фенол, амоняк, аерозоли на сярна киселина, толуол, ксилол, стирол,
серовъглерод, сероводород, метан и неметанови въглеводороди, добави тя.

При озона краткосрочната целева норма е превишена на "Копитото" и "Юндола", информира Стойнева. По думите й
 концентрацията на озон типично нараства с повишаването на надморската височина и затова се наблюдава на високоразположени станции. По отношение на амоняка за 2014 г. няма превишения на пределно допустимата средноденонощна и средночасова концентрация.

Най-чист в столицата е въздухът в "Горна баня" и "Банкя"

Най-замърсените с прахови частици райони в столицата са тези в близост до големи пътни кръстовища като "Орлов мост", както и кварталите без централно отопление, отбеляза Стойнева. Станцията на "Копитото" измерва най-ниските нива на замърсяване на територията на Столична община. С по-чист въздух в София са кварталите "Горна Баня" и "Банкя", където преобладаващо се използва природен газ за битово отопление, посочи експертът.

Кварталите в подножието на Природен парк "Витоша" нямат централно отопление и проблем при тях възниква зимата с отоплението с твърди и течни горива, при което се емитират атмосферни замърсители, в това число и фини прахови частици. Връх Рожен в Родопите е едно от най-чистите места в страната, където има станция за измерване на концентрациите на замърсителите на фоново ниво, добави Стойнева. (БТА)