Любовка – където гори пламъкът на 60-годишната любов

Наричат Любовка селото на побелялата любов. Последната сватба тук е била преди 20 години, а дете не се е раждало от далечната 1979 година. И ако някога по улиците на планинското селце са се разхождали почти 500 души, днес животът в Любовка поддържат едва двайсетина. Въпреки това, шепата хора, останали тук, успяват да пазят живи пет храма и да строят шести.

"На 5-6 жители се пада черква", заяви пред Bulgaria ON AIR кметът на селото Костадин Стоянов.

Вече 30 години ключът за Божия дом е в ръцете на Йерусалим Бакалов. Случайно или не, човекът с библейското име полага грижи за два от петте работещи храма в Любовка.

"Нашето село е така, духовно село и вярващо село, a също и бунтовническо село", каза дядо Йерусалим.

Днес домакинът на две от най-големите и стари черкви в селото признава, че да опазиш домовете на Бога е трудна задача. В същото време не крие и тъгата си, защото често се замисля какво ще стане с ключа за храмовите порти, когато си отиде от този свят.

А в противоположния край на селото същите мисли преследват друг съхранител на вярата в Любовка. Вече 20 години баба Мария поддържа камбанния звън на черквите "Свети Георги" и "Свети Никола". Споделя, че работата не й тежи, тъй като се чувства Божи човек.

"Не ми е трудно, понеже са близо до черквите – ида на едната там... запаля кандилите, бия камбаната", разказа баба Мария.

А преди месец жената преживяла и първия обир на една от черквите. Крадец задигнал стотинките, които не били повече от 20 лева.

"Аз не оставям пари в църквата. Освен у дома да дойдат и да ме заколят. Пари не давам и убийство да стане", заяви дядо Йерусалим.

И ако за баба Мария днес е останала само почитта към Бога, то дядо Йерусалим все още може да сподели мъката и радостта с любовта на живота си. Затова след като почисти храма, бърза да се прибере у дома... при своята любима баба Севда.

И така вече почти 60 години. За пръв път се срещат на нивата в Любовка и остават заедно повече от половин век.

"Обичаме се, аз мисля, че се обичаме. Аз я обичам, па тя ако нещо мърда, не й харесва, нека каже", заяви дядо Йерусалим.

"Еми, обичам го, а на стари години къде да ходя", отговори баба Севда.

"Тя ми харесваше, но изглеждаше малко лъжлива – първо смейка ми се, туй ти, онуй ти. И после като дойдохме тука и се събрахме тук семеен живот да живеем – "свърши тая работа, свърши оная работа. Отначало не ми каза, че ще ме кара да работя толкова", разказа дядо Йерусалим.

"Съгласна ли си да изкараме стотарката и нагоре, ама да си се искаме... да сме си мили, сладки", пита дядо Йерусалим баба Севда.

Но знаят със сигурност, че рецептата за дългия семеен живот е проста – щипка търпение и любов в големи дози.

А шепата хора, избрали да останат тук, високо в Пирин, са убедени , че вярата ще живее винаги и чакат с нетърпение врати да отвори шестият храм.

Местните пък се шегуват, че дават любовчанско гражданство на всяка млада двойка, за да чуят отново детска глъч по прашните улици. А баба Севда и дядо Йерусалим се надяват да са живи и здрави, за да я има любовта в Любовка поне още няколко години.

Каква е рецептата за 60-годишна любов? За обичта и вярата в с. Любовка разказват Михаела Карабельова и операторът Петър Симеонов: