От кметския стол в църковния двор! Защо един кмет отиде в манастир?

"Имахме си кмет – оправен човек, вършеше си работата, помагаше ни! Ама ни напусна – отиде в манастир", казват със съжаление жителите на врачанското село Градешница.

От началото на декември дългогодишният им управник Магдалин Сълков вече не е в кметския кабинет, а в манастира "Свети Йоан Предтеча" край Градешница.

"Не съм облякъл расо, но наистина вече съм в манастира – домакин съм на светата обител!" – казва пред "Труд" 60-годишният едър и светлоок мъж, доскоро управлявал селото.

Сградите на Градешкия манастир са скътани в дълбок дол на 2 километра от първите къщи на Градешница. Тесен път залита по скалисто бърдо преди да се гмурне надолу, където сред треви, храсти и дървета се червенеят покривите на манастирските сгради.

Здрав зид и дъбова порта със звънец пазят Божия дом от неканени посетители. В селото коментират различно оттеглянето на кмета в манастира – едни съжаляват че вече няма да е в кабинета си, други го упрекват че е изоставил ангажиментите си, но мнозина твърдят, че го разбират.

"Бедни сме тук! Магдалин правеше каквото може, ама всекиму трябват пари. И моят син – връстник е на кмета – напусна и селото и България за по-добра заплата", реди 85 годишната баба Димитра.

Емигриралият в манастира бивш управник признава, че заплатата му в Божия дом е по-добра от кметската, но отрича това да е основната причина за житейския му избор.

"Проблемът не е само в парите. След над 30 години труд, от които 10 кметуване, търся тишина, ред и спокойствие", споделя бившият селски първенец.

За първи път Магдалин Сълков седнал на кметския стол през 2007 г. Дотогава работел в сервиз за изчислителна техника във Враца, но супермодерните за миналия век машини остарели и техниците им останали без работа. Магдалин се прибрал със семейството в родното село. Радостта от връщането му обаче ден след ден помръквала от беднотия и многото неуредици.

"Бях ходил из Европа, виждах как и в най-малките села, даже с по 3-4 къщи, кипи живот и има всички удобства – бензиностанции, магазини. Мислех, че и при нас може да стане това – с повече инициативност и труд. И затова се кандидатирах. Оказа се обаче, че съм тръгнал с голяма кошница", прави си равносметка прошареният мъж.

Повечето от идеите за съживяването на Градешница така не успял да осъществи за десетте години, през които съселяните му три пъти го избирали да ги управлява.

"За 30 години преход така и не оправихме държавата! Пари и внимание има само за градове, правата са дадени на общините – там получават и разпределят всичко. За малките селища остават само трохи, а често и нищо", недоволства бившият управник. И се чуди защо читалищата например могат да кандидатстват за средства по проекти, а кметствата – не. И защо дори дребните суми, които събират в селата от таксите за административни услуги на хората, трябва да внасят в общата каса, а после да се молят да им дадат някой лев, за да си оправят тротоарите или осветлението.

Ядосва се и че в малките села няма инвестиции и работа, а социалните програми само харчат пари от държавата за общо взето безмислено метене на улиците.