АФП: 5 неща за България - изчезващи, русофили, с езически корени

След масовите протести срещу корупцията миналото лято, днес българите се отправят към урните, за да изберат нов парламент. Информирайки по този начин за предстоящия изборен ден, Агенция Франс Прес определи пет неща, които трябва да знаете за страната ни. Ето кои са те, така, както ги вижда агенцията, цитирана от БГНЕС.

Изчезваща държава

България има незавидната чест да има едно от най-бързо намаляващите населения в света. По време на падането на комунизма имаше почти 9 милиона жители, но до 2019 г. те намаляха до едва 6,95 милиона поради емиграция, ниска раждаемост и висока смъртност. Продължителността на живота е една от най-ниските в Европейския съюз - 74,5 години. Липсата на достатъчна работна сила, особено поради непрекъснатото изтичане на мозъци в лицето на образовани професионалисти, е сериозна пречка за икономическия растеж.

Ендемична корупция

България е най-слабо оценената държава от ЕС според Индекса за възприемане на корупцията, съставен от неправителствената организация "Transparency International". Според оценка, публикувана от МВФ, на сивата икономика се падат малко под 30% от икономическата активност. Подкупът е ендемичен в много области на обществения живот като медицина, образование, полиция и медии. Разочарованието на българите от повсеместната корупция се засилва от честите доказателства за пищния живот, воден от политическия елит. Апартаменти, придобити на безценица, вили, построени с еврофондове, и привилегиите за олигарси са в ярък контраст с положението на повечето българи, които имат средна месечна заплата от само 750 евро, наполовина на средната за ЕС. А пенсиите след облагане с данъци от едва 250 евро показват, че възрастните хора също се борят да свържат двата края.

Русофилия

В исторически план българите са здраво свързани с Русия, а не със Запада. Според проучване на изследователския институт "Pew" 73% от българите имат положителна нагласа към Русия. Религиозните и езикови връзки - и в двете страни има предимно славянски и православни християни - се засилиха през 1878 г., когато Москва изигра решаваща роля за освобождението на България от османско владичество. Двете страни също имаха близки отношения, когато България беше част от комунистическия източен блок заедно със Съветския съюз. Днес 11% от БВП са зависими от руските инвестиции, според Центъра за изследване на демокрацията в София. Друга културна връзка е общото използване на кирилицата, за която България твърди, че е създадена на нейна почва. Северна Македония също претендира, че е родното място на славянската азбука и двете страни отбелязват празника й на 24 май.

Мюсюлманско малцинство

Около 13% от българите принадлежат към мюсюлманското малцинство, което е преживяло опит за насилствена асимилация при комунистическия режим. Общността включва етнически турци, помаци (българи, приели исляма под османско владичество) и ромско население. Политическата партия, създадена да представлява техните интереси, Движението за права и свободи (ДПС), често играе ролята на "променящ играта" между по-големите партии след изборите. ДПС е независима от съседна Турция и вместо това се застъпва за по-тесни връзки с Русия, също като голяма част от българската политическа класа.

Езически корени

Българският фестивален календар включва много следи от предхристиянското езическо минало. Един пример е традицията на "кукерите", които дефилират в ръчно изработени чудовищни костюми, за да прогонят враждебните зимни духове в края на сезона.

Други примери, преплетени със съвременни религиозни дати, включват танц в кръг в ледени води на Богоявление (ледено хоро) и "нестинари", които танцуват в гореща жарава на празника на свети Константин и Елена.