За 4 г. мръсният въздух в България е убил 60 хиляди души

Загубили сме близо 60 хиляди сънародници заради мръсния въздух за последните четири години. Това каза Стефан Димитров, съосновател на проекта AirBG.info за мониторинг на качеството на въздуха, по време на уебинар "Как да дишаме по-чист въздух?", организиран от Бюрото за връзка на Европейския парламент в България, предава БТА.

Димитров разказа за инициативата, започнала преди около четири години, след като той и негови приятели са се опитали да получат информация за въздуха в една от тежките зими, когато се е обострил хроничният проблем на София с чистотата на въздуха.

Проектът, тръгнал от гражданите на Щутгарт, в момента работи в над 75 държави, включително и България.

Доброволци, които към момента у нас са около 1500, сглобяват прототипи и ги поставят навсякъде, където живеят и работят, за да измерват чистотата на въздуха.

Общо 12 хиляди такива станции са в цяла Европа и те са станали стандарт за гражданско измерване на въздуха.

"Положихме много доброволен труд да сглобим тези станции и да ги поддържаме", коментира Димитров.

"Така се оказахме в ситуация, в която четири години и половина разчитахме да се предприемат някакви мерки, за да дишаме по-чист въздух. Сега, четири години по-късно, трябва да плащаме за тези грешки, а не само, че тези грешки ни струват около 5 милиона евро, но и вече сме загубили около 60 000 сънародници, колкото един среден град, които са си отишли преждевременно заради липсата на воля и желание за промяна", коментира той.

Димитров посочи, че в другите страни от европейската общност на дневен ред са електрически коли, соларна и ветроенергия, "умни" градове. Той смята също, че инструментите на "зелената сделка" дават на България възможност да направи една енергийна трансформация.

Хави Лопес, член на Европейския парламент и докладчик по прилагането на директивите относно качеството на атмосферния въздух, посочи, че е поставена рамка със съответните мерки и политики, за да се подобри качеството на въздуха, но това все още не е достатъчно.

"Необходимо е да се подобри законодателство и да се въведат нови инструменти. Надяваме се, че ще можем да преосмислим политиката за развитие на градовете", коментира Лопес, като посочи електрификацията на колите и т. нар. умни градове.

Лопес добави още, че един от инструментите са и мрежите за мониторинг.

"ЕП може да направи много за прилагане на текущото законодателство, правим и преглед на законодателството и работим с ЕК, с правителствата на държавите, за да вземем съвместни решения какво трябва да е новото законодателство в Европа", коментира той.

Франсоа Уакенхут, началник на отдел "Чист въздух" в Генералната дирекция "Околна среда", посочи, че замърсяването на въздуха води до преждевременната смърт на около 400 000 човека и до белодробни заболявания.

"Един от проблемите е битовото отопление и използването на твърди горива, и България доста страда от този проблем", коментира той.

"Имаме и доста процедури за установяване на нарушения, включително и две от България", посочи Уакенхут.

По думите му, една от целите е стандартите за качество в атмосферния въздух да съответстват в по-голяма степен на препоръките на СЗО.