Шабленският фар – мястото, където първо ще настъпи 2022 г. у нас

Новата 2022 година у нас най-напред ще настъпи на Шабленския фар - най-източната точка на България. Според астрономите новото отброяване в календара на Шабленския бряг винаги започва с 18 минути и 21 секунди по-рано от столицата. Стожерът на морето повече от десетилетие първи посреща Нова година и в целия Европейски съюз.

Доайенът на флотските фаропазачи Иван Хаджииванов през тази година навърши столетие и Военноморските сили го отличиха за вярната му служба в Шабла. Бай Иван Фараджията, както всички го знаят в морския град, е бил на вахта на навигационното съоръжение от 1949-а до 1992-а и е описал всичко обичайно и необичайно, което се е случило в празник и делник, в 25 дневника. Събитията, за някои от които разказа, ще бъдат събрани в книга, пише в свой материал БТА.

За първи път Нова година ще посрещне на фара "новобранецът" Николай Николов - най-новият в екипа. Няма как на дежурство да гръмна шампанско, казва флотският служител и добавя, че щом е край морето, не може да почувства самота в празничната нощ. По думите му, най-голямото изпитание е фарът да не угасне, както се е случило това лято при гръмотевична буря.

Шабленският фар, открит официално на 15 юли 1856 година, е най-старият на българското Черноморие и вече трето столетие първи посреща изгревите, смяната на сезоните и идването на новите години. Историците предполагат, че съоръжението е построено доста по-рано, за което свидетелства и австрийският офицер Венцел фон Броняр, споменал за фара на това място през 1786 година при обиколката си на Черноморския бряг. Огнева стража в близкия залив е упътвала корабите още в античността.

Кулата, която се издига на 32 метра и е най-високата на българския бряг, има уникална конструкция - изградена е само от камък и хоросан, описва забележителността Наньо Нанев, който и след пенсионирането си пак пази фара. Вграденият монограм на султан Абдул Меджид, управлявал Османската империя през 1839-1861 година, е знак колко важно значение е имал фарът.

Българските майстори, които вероятно са участвали в строителството, също са оставили следа - на северозападния ръб на кулата, на девет метра височина, е изобразен лъв. През дълголетната си история фарът преживява всякакви събития - от корабокрушения до заснемането на игрален филм.

Бай Иван Фараджията и до днес най-ярко помни как в гъстата мъгла на 30 януари 1963 година край маяка засяда 2500-тонният италиански кораб "Аячо прима". Оставиха един от моряците - Серджо, да пази плавателния съд и той често идваше на фара, разказа на БТА доайенът. Много му се услаждаше виното от лозовия масив в двора - напомняло му на родния Палермо. Оттогава наричат виното "сицилианско".

Наньо Нанев, който е запечатал в безброй фотокадри фара и е проучил много издания от навигационната литература, се зарича, че ще събере всичко в книга за шабленската забележителност.

Шабленският фар посреща 2022 година с вестта за дългоочаквания ремонт на целия комплекс. Вече има график за строителните работи - ще бъдат подменени всички инсталации в кулата, фугите между каменния градеж ще бъдат уплътнени, ще бъдат укрепени сградите, сменени покриви, прозорци, изрежда Николай Николов.

Пазителите на фара се надяват един ден и 500-ватовата крушка, която хвърля светлина на 17 мили в морето, да бъде заменена със соларни батерии. С корабната електроника може да се случи и неочакваното, но Шабленският фар винаги ще подава сигнал "Внимание!" към моряците с две къси и една дълга светлини на всеки 25 секунди, сигурни са флотските служители.