Вояджър-1 откри "ями" и "хълмове" на края на Слънчевата система

Данни, получени от автоматичната сонда на НАСА "Вояджър-1" (Voyager-1), показват, че на границата на хелиосферата и междузвездното пространство цари истински хаос, твърдят американски учени в статия, публикувана в Journal of Geophysical Research.

Двете сонди близнаци "Вояджър-1" и "Вояджър-2" са пуснати през 1977 г. в рамките на проекта по изучаване на покрайнините на Слънчевата система. Първоначалната им задача се състояла в изследването на планетите гиганти и техните спътници, а сега учените използват "Вояджър"-ите за изучаване на границите на Слънчевата система. В момента "Вояджър-1" е най-отдалеченият от Земята космически апарат, припомня РИА Новости.

Не съществува еднозначно определение кое се явява граница на Слънчевата система. Най-близката такава граница е хелиомантията (heliosheath) – участък от хелиосферата на разстояние 80-100 астрономически единици (14 млрд. км от Слънцето), където слънчевият вятър се сблъсква с междузвездното вещество. Хелиосферата е област от околослънчевото пространство, в която плазмата от слънчевия вятър се движи спрямо Слънцето със свръхзвукова скорост.

От друга страна, границата на Слънчевата система може да се определи като края на зоната на гравитационното влияние на Слънцето. В този случай тя се разширява до външните предели на облака на Оорт, който по различни оценки е разположен на разстояние от 50 до 100 хил. астрономически единици от Слънцето.

"Вояджър"-ите сега изучават преходните области между слънчевата и междузвездната плазма. През декември 2004 г. "Вояджър-1" пресече хелиосферната ударна вълнà (termination shock) на разстояние 94 астрономически единици от Слънцето. За това време учените успяха да изучат някои свойства на хелиомантията и да измерят скоростта на движение на слънчевия вятър.

Авторите на изследването анализирали данните за напрегнатостта на магнитното поле в различни участъци на хелиомантията, които получавал "Вояджър" през 2009 г.

Изследователите стигнали до извода, че структурата на хелиомантията е нееднородна и може да бъде разделена на три слоя – протонни гранични слоеве, магнитни "ями" и "хълмове", а също гранични сектори, където посоката на полето се сменя с противоположната. За всеки тип слой съществуват характерни колебания на магнитното поле – при пресичането на границите на секторите рязко се сменя векторът на магнитното поле, при преминаване през "ямите" и "хълмовете" силата на полето рязко се увеличава и намалява (практически до нула), при влизане в протонните гранични слоеве напрегнатостта на полето постепенно нараства.

Астрономите отбелязват, че наблюдаваното поведение на магнитните "ями" и "хълмове" съответства на съвременните хипотези за природата на тези явления. Според съвременните представи "ями" и "хълмове" са единични вълни (солитони), които се образуват в резултат на сложно взаимодействие със слънчевата плазма и магнитните потоци.

"Данните, които получава "Вояджър-1", са много важни за изследователите, които се опитват да определят кои от съвременните теории за образуването на слоевете (на хелиомантията) съответстват на действителността", отбелязва един от авторите на изследването – Леонард Бурлаг от Центъра за космически полети Годард, цитиран от Universe Today.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.