До 5 г. Дельо хайдутин е излел от Слънчевата система

Изследователските сонди на НАСА – Вояджър-1 и Вояджър-2, които сега се намират на границата на Слънчевата система, ще излязат в междузвездното пространство в близките пет години, съобщи научният ръководител на проекта Ед Стоун, цитиран от РИА Новости.

Сондите, изпратени в Космоса през 1977 г., сега се намират в т.нар. хелиомантия (heliosheath) – границата на хелиосферата, "мехур" около Слънцето, изпълнен със слънчева плазма. Дебелината на хелиомантията според учените е 4,8-6,4 млрд. км, или около 32-42 астрономически единици (астрономическа единица – разстояние от Земята до Слънцето). Външната граница на хелиомантията, наричана хелиопауза, може да се смята за една от границите на Слънчевата система.

"Изхождайки от оценката на дебелината на хелиомантията, ние смятаме, че Вояджър-ите ще се окажат навън в близките пет години", казва Стоун, цитиран от Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА.

Пред РИА Новости астрономът Владимир Сурдин от Държавния астрономически институт Щернберг пояснява, че границата на Слънчевата система може и да се определи и по гравитационното влияние на Слънцето – това е разстоянието до най-далечните обекти, които още се подчиняват на слънчевото притегляне, а не на други звезди или галактики като цяло.

"Това е далече – около 200 000 астрономически единици, там където са най-далечните ядра на комети, това е облакът на Оорт, външната граница на облака на Оорт", казва Сурдин.

Облакът на Оорт е хипотетичен следващ "кръг" от небесни тела и източник на комети. Разстоянието до неговата външна граница е около една светлинна година. По-рано Стоун заяви, че Вояджър-ите няма да могат да изследват тази област – в момента в който я достигнат, с тях вече няма да има връзка.

През юни 2010 г. инструментът LECP (Low Energy Charged Particle) на Вояджър-1 фиксира падане на скоростта на чистия поток заредени частици от Слънцето до нула. Според учените това може да означава, че под напора на "насрещния" междузвезден поток частици слънчевият вятър "се обръща", но за да се определи посоката, в която той отива, апаратът трябва да се обърне.

Затова учените провеждат серия маневри, в хода на които апаратът, подобно на ветропоказател, се завърта на 70 градуса, за да определи посоката на слънчевия вятър.

Вояджър-2, който се движи по друга траектория, още не е достигнал до точката на "изчезване" на слънчевия вятър, но според учените това може да стане в близките години.

Очаква се двата апарата да продължат да събират научни данни до 2025 година. Сега Вояджър-1 е отдалечен от Слънцето на около 166 астрономически единици (24,8 млрд. км), а Вояджър-2 – на 138 астрономически единици (20,6 млрд. км). Първият "близнак" се насочва към съзвездието Жираф, а вторият – към галактиката Андромеда, която на свой ред се движи към Млечния път.

Според оценките на учените, изминавайки 440 млн. км на година, двата Вояджър-а ще се доберат до най-близките до Слънцето звезди за 1 млн. години.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.