Стивън Хокинг – ум като бръснач в черупката на "безполезно" тяло

Стивън Хокинг - видният британски учен, теоретичен физик и космолог, който почина на 76-годишна възраст, си отиде от този свят точно в деня, в който се навършват 139 години от рождението на Алберт Айнщайн.

Гледайки Стивън Хокинг с дребното му "клюмнало" и неподвижно телце, приковано в инвалидна количка като кукла без конци, за човек понякога е трудно да си представи феноменалния ум, приютен в него. Видният, учен, поразен от амиотрофична латерална склероза още на 21-годишна възраст, така и не позволява на болестта да възпре постоянния му стремеж към отговорите на фундаментални въпроси за човешкото съществуване и тайните на Вселената.

Въпреки че лекарите му дават едва две години живот, Стивън Хокинг става един от най-дълго преживелите с болестта хора в света. "Хокинг въплъщава идеята за чист безтелесен интелект", писа навремето в. "Таймс".

Роден в семейството на интелектуалци на 8 януари 1942 г. - в същия ден, в който се навършват 300 години от кончината на Галилео Галилей, смятан за "бащата" на съвременната наука, Стивън Хокинг винаги е вярвал, че да бъде учен е негова съдба.

Съдбата обаче му раздава "жестока" карта. По-голямата част от живота си той прекарва в инвалидна количка, лишен от възможността да се движи и да говори, и принуден да общува чрез компютър.

Още от дете Хокинг страда от липса на добра физическа координация. "Хич не ме биваше в игрите с топка, а почеркът ми отчайваше учителите", признава ученият. Въпреки това съучениците му го наричат "Айнщайн".

Години по-късно на него вече ще се гледа като на наследник в редица отношения на Алберт Айнщайн - гения-знаменитост, отбелязва Асошиейтед прес. "Никой след Айнщайн не е ангажирал по този начин широката общественост. Той се превърна в икона с ум, с какъвто не са надарени обикновените смъртни. Хората невинаги разбират думите му, но знаят, че той е брилянтен. Човешкият елемент в неговата борба също привлича масовото внимание", казва известната астрономка и директорка на обсерватории "Карнеги" Уенди Фридман.

Не само интересът му към големите въпроси, които занимават човечеството, и желанието му да даде научно обяснение на всички феномени, правят Стивън Хокинг толкова обаятелен в очите на хората. Те го възприемат и като символ на човек с интелект, способен да достигне звездите, но същевременно толкова осакатен, че не може да направи нищо за себе си.

Повечето хора свързват Айнщайн с уравнението e=mc2, без да разбират значението му. Въпреки своите сложни трудове, също непонятни за по-голямата част от човечеството, Хокинг е разбираем с това, че търси отговорите на вечните въпроси, които всички си задават, отбелязва космологът Майкъл Търнър от Чикагския университет.

На "дежурния" въпрос какво е усещането да живее с амиотрофична латерална склероза, Стивън Хокинг отговаря: "Отговорът е, че гледам да не мисля за състоянието си или да съжалявам, че ме лишава от възможността да правя определени неща. Опитвам се да водя обикновен живот".

"Обикновен" обаче е последната дума, с която може да бъде описан животът на Стивън Хокинг.

В черупката на прогресиращо "безполезното" му тяло се крие ум като бръснач, очарован от загадките на Вселената.

Вярвайки, че е роден да бъде учен, Стивън Хокинг казва: "Моята цел е съвсем проста. Искам да разбера откъде произлиза Вселената, как и защо е възникнала и как ще настъпи краят й".

Вселената занимава Хокинг още от ранната му младост. Първоначално той иска да следва математика в Оксфорд, но по това време учебното заведение не предлага обучение по предмета и Стивън Хокинг записва физика. След дипломирането си през 1962 г. той следва и астрономия, преди да се запише в Кембридж, където изучава теоретична астрономия и космология.

По-голямата част от работата му е насочена към обединяването на двата крайъгълни камъка на съвременната физика - Общата теория на относителността на Айнщайн, която касае естеството на времето и пространството, гравитацията и мащабните феномени, и квантовата теория за поведението на субатомните частици - най-малките частици във Вселената.

Един от най-значимите си успехи Стивън Хокинг постига през 1974 г. Тогава ученият открива, че черните дупки излъчват термична радиация, причинена от квантови ефекти. По този начин Хокинг обединява три отделни до този момент раздела на физиката - квантовата теория, общата относителност и термодинамиката. През същата година, едва 32-годишен, той става един от най-младите членове на Кралското дружество - най-престижната научна институция на Великобритания.

През 1979 г. Стивън Хокинг тръгва по стъпките на Исак Нютон, ставайки Лукасов професор по математика в Кембриджския университет. Ученият заема поста в продължение на 30 години.

Хокинг получава възможността да тества гравитационните теории на Нютон през 2007 г., когато на 65-годишна възраст участва в полет, симулиращ условията на безтегловност. Ученият не възприема преживяването просто като подарък за рождения си ден, а като възможност да покаже, че инвалидността не е пречка за постигане на целите.

С участието си в симулацията на безтегловност - прелюдия към неосъщественото му желание за суборбитален полет с космически апарат на компания "Върджин Галактик", Стивън Хокинг има още една цел - да окуражи обществения интерес към космоса - мястото, с което смята, че е обвързана бъдещата съдба на човечеството.

"Мисля, че хората нямат бъдеще, ако не се насочат към космоса. Вярвам, че сме изправени пред нарастващ риск животът на Земята да бъде заличен от бедствие - внезапно глобално затопляне, ядрена война, генномодифициран вирус или друга заплаха", казва Хокинг.

Преди време ученият сподели, че макар да има потенциал да допринесе за изкореняването на болестите и бедността, изкуственият интелект крие и заплахи.
"В краткосрочен аспект създаването на изкуствен интелект може да е най-голямото събитие в историята на нашата цивилизация. Освен ползите обаче изкуственият интелект крие и заплахи - появата на мощни самостоятелни оръжия или на нови средства малцина да потискат множеството", заяви Хокинг през 2016 г.

Геният на Стивън Хокинг го прави световноизвестен посредник между широката общественост и науката. "Той й придаде човешки облик", казва Майкъл Търнър.

"Моето мнение е, че всички ние - не само теоретичните физици, искаме да знаем откъде сме дошли", казва Хокинг в интервю за германското сп. "Шпигел" през 1988 г. след излизането на бестселъра му "Кратка история на времето".

Книгата, предизвикала сензация и продадена в над 10 милиона екземпляра по света, затвърждава имиджа на Хокинг на гений и знаменитост както в научната общност, така и сред широката публика.

По времето, когато пише "Кратка история на времето", ученият вярва, че човечеството някой ден ще проумее Божия промисъл.

В книгата си "Великият дизайн", публикувана през 2010 г., Хокинг обаче заявява, че няма необходимост от създател, за да се обясни съществуването на Вселената.
По повод излизането й ученият казва: "Възприемам мозъка като компютър, който спира да функционира, когато компонентите му се износят. Няма рай или задгробен живот за развалени компютри. Това е само приказка за хора, които се боят от тъмното".

През 2007 г. излиза детската книжка "Тайният ключ на Джордж за Вселената", написана в съавторство с дъщеря му, в която Стивън Хокинг се опитва да обясни как функционират Слънчевата система, астероидите, любимите му черни дупки и други небесни обекти.

В личен план през 1965 г. ученият сключва брак с Джейн Уайлд, от която има три деца. Двамата се разделят през 1991 г. След развода им през 1995 г. Стивън Хокинг се жени за болногледачката си Илейн Мейсън. Бракът им продължава до 2006 г.

За личния живот на Хокинг се знае малко. В края на 90-те години на миналия век Джейн Уайлд публикува книга. В нея бившата съпруга на учения го описва като тиранин у дома, на когото често трябва да се напомня, че не е Бог.

Хокинг отхвърля твърденията, че е подлагал на тормоз бившата си жена.

Любовната им история е претворена във филма "Теорията на всичко" (2014). В образа на Стивън Хокинг се превъплъти британският актьор Еди Редмейн. Ролята му носи награда "Оскар" за главна мъжка роля.

По повод филма ученият казва, че докато го е гледал, на моменти е имал чувството, че наблюдава себе си.

В документалната продукция "Хокинг" (2013), ученият споделя: "Тъй като всеки ден от живота ми може да е последен, имам желанието да оползотворя максимално всяка минута".

Постиженията на Стивън Хокинг му носят "безчет" отличия, но не и най-голямото признание за всеки учен - Нобелова награда.

Дали самият Хокинг се смята за гений? "Аз съм архетип на извадения извън строя гений, или за да звучи политически коректно, на физиологично предизвикания гений. Най-малкото съм изправен пред физиологично предизвикателство. Дали съм гений подлежи на съмнение", споделя навремето ученият в интервю за Би Би Си.

Едно нещо обаче е сигурно: Стивън Хокинг живееше без страх от смъртта.

"Живях десетки години с перспективата за ранна смърт. Не се боя от нея, но и не бързам да си отида от този свят. Преди това имам да свърша толкова много неща", сподели бележитият учен в интервю за в. "Гардиън" през 2011 г.
 

/БТА/