Джото се пошегувал и нарисувал дявола... в църква

Когато погледнете към тавана на една от най-красивите базилики в Италия, едва ли очаквате да видите лицето на дявола. Но във фреската върху купола на "Свети Франциск" в Асизи именно образа на Луцифер е скрит сред облаците. Може и да не се набива на очи, но ви наблюдава отгоре. 

Ренесансовите художници със сигурност са имали чувство за хумор. Микеланджело е скрил в "Сикстинската" капела множество намеци за величието на науката пред вярата, а Леонардо – жена в "Тайната вечеря".

Подобно на тях Джото през XIII-ти век рисува дявола в базиликата "Свети Франциск", но го скрива така, че ако не се доближиш до тавана, няма как да го забележиш. 

Експертите го откриват, когато църквата е подложена на реставрация след силно земетресение през 1997 г. и близо 700 години, заигравката на Джото остава тайна.

През Средновековието наистина е имало вярвания, че в небето живеят демони, които се опитват да възпрепятстват възнасянето на душите към Рая. Но дяволът не е имал място сред небесните облаци. 

С хлътнали очи, остър нос, лукава усмивка и рога, Сатаната се появява във фреската, която изобразява смъртта на Свети Франциск. Но според експертите, Джото не е очаквал, че някой някога ще види творението му от толкова близо.

Всъщност, официалната версия е, че художникът е нарисувал образа на дявола, за да се пошегува, но и да си отмъсти. Лицето най-вероятно принадлежи на човек, който Джото е познавал, но е недолюбвал. 

Тайната фреска е уникална и по още една причина – според учените, подобна техника се е използвала за първи път през 1460 г., близо два века след творението на Джото. Ала лицето на дявола се оказва първоизточникът на ренесансовата мода със скрити послания точно в сърцето на църквата.