Клетка от кошмари! Какво е да си спомняш момента на раждането си?

"Та аз не помня какво съм ял за закуска!" Поне веднъж в живота ни ни се е случвало да използваме тази реплика в отговор на въпрос, дали си спомняме онзи определен момент, когато сме направили онова нещо преди години.

В природата на хората е да забравят. Тъй като паметта ни не е безкрайна, с минаването на годините, спомените ни избледняват. Не помним как са изглеждали децата от детската градина, с които сме си играли, или пък книгата, която сме прочели на плажа преди две лета. Забравяме факти, които не ни интересуват и се стараем да трупаме само такива, от които ще имаме реална полза.

Но има 80 човека на тази Земя, които не знаят какво е да забравиш. Състоянието им се нарича хипертимезия и означава, че тези хора помнят всеки ден от живота си в пълни детайли.

За първи път синдрома е открит през 2006 година от Джеймс Мкгаог от университетът в Калифорния. Той изследва жена на име ЕйДжей на която просто "подхвърля" случайни дати, а тя си спомня с точност дрехите, които е носила, какво са давали по телевизията, къде е била и какво е правила. Всъщност, всеки, който страда от синдрома, може да си спомни дори и тривиални детайли отпреди 40 години, с точност до 99%.

Една от тях е Ребека Шарък, с която се свърза журналист от списанието "Вайс", който иска да знае с точност, какво се случва в главата на един такъв човек. Макар че едва ли ще помни ясно този разговор след две години...

Навярно първият въпрос, който изплува в главата на всеки един от нас е, какъв е първият спомен на тези хора?

Според науката, състоянието се развива в ранна детска възраст – между 7 и 10 години, но Ребека таи ясни спомени дори и от по-ранен период: "Спомням си, че съм на тъмно място и има само лека, мъглива светлина. Главата е между краката ми. Предполагам, че тогава съм била още в утробата, но не мога да си спомня точната си възраст", разказва 29-годишната жена.

Нейните спомени са подредени прецизно – в хронологичен ред. Може да си спомни абсолютно всичко, включително и момента, в който започнала да осъзнава, че нещо в главата й е по-различно.

Била на три и попитала майка си какво са яли за вечеря преди няколко седмици. "Не знам Беки, беше много отдавна".

Тогава малката Ребека се зачудила: "Но някой ден, дори и този момент сега ще е много отдавна", а майка й била категорична: "Тогава няма да го помниш".

Но абсолютно грешала. Дъщеря й си спомня, че е била по-впечатлена от пластмасовите влакчета на тортата за втория си рожден ден, отколкото от свещите. Помни определени миризми, които и до днес търси, когато желае да се почувства добре, а когато била бебе, си спомня въртящата се играчка над главата си и мисълта, която се родила у нея – че трябва да я достигне. Всъщност, така Ребека проходила.

Ала макар тази невероятна памет да изглежда като суперсила, която може да ти помогне да си най-добрият ученик в училище или в университета, истината е друга. Тези хора помнят моменти, свързани конкретно с живота им и начина по който са се чувствали, но едва ли са по-добри на теста по химия от обикновения човек.

Освен фактът, че мозъка на Ребека Шарък се претоварва, съществува и опасността травмиращ спомен да остане в главата й завинаги. За това тя е много внимателна. Рядко гледа телевизия, предпочита да чете вестници. Налага се да взима успокоителни преди определени събития, като най-обикновен пазар за Коледа, само и само да не получи пристъп на тревожност, който да се отпечата завинаги в съзнанието й.

Още един от тези 80 души със "супер сила" е боксьорът Джоуи Деграндис. Журналист от сп. "Вайс" избира случайна дата – 9 юли 1995 година. Отговорът е мигновен: "Беше неделя, а аз бях със семейството си на почивка в Чикаго. Отидохме в аквариума. На 11 юли гледах "Обичам Луси" в къщата на приятеля ми Джеймс. Беше епизод, в който Луси и Етел плачеха накрая, но беше от смях".

Навярно си задавате още един въпрос: По какво се различава мозъкът на един такъв човек от нашия?

Физически – по нищо. Ала тайната се крие в начина, по който отделните му дялове работят.

Според научните изследвания, които са още в толкова начална фаза, че не можем да приемем за напълно категорични, спомените на хората, страдащи от хипертимезия, се превръщат във факти в главата им. Те използват напълно семантичните си умения и способността си, за да обработват идеи и концепции и по този начин имат невероятна епизодична памет. Определена дата се асоциира с даден брой събития. Когато чуят например 5 август 1998 година, мозъкът на страдащите от синдрома извлича "пакет с предварително готови факти" почти на секундата.

И Ребека, и Джоуи се чувстват натоварени от супер добрата си памет. Не само заради менталното претоварване, но и защото хората често приемат състоянието им като игра.

"Пресъздай рождения ми ден!" или "Какво се случи когато бяхме в кафето на университета?" са чести въпроси, на които и двамата трябва да отговарят.

Но дори това не е най-проблематичното в състоянието им, а лошите спомени. Всеки един неприятен спомен е дълбоко емоционален и по този начин става още по-трудно да бъде забравен или натикан в някой ъгъл на съзнанието. За това учените се опитват да измислят лечение, с което хора като Ребека ще могат да помнят само своите щастливи моменти.

"Състоянието ми е благословия и проклятие. - споделя пред "Вайс" младата жена. - Не мога да забравя неприятните спомени и се налага да преживявам емоциите от тях отново и отново, което често проваля целия ми ден. Но също така е страхотно, защото мога отново да се почувствам щастлива, когато върна лентата назад и стана отново свидетел на детските си спомени, както правя сега".