Прилепите имат реален ефект върху благосъстоянието на хората

От кърлежите и комарите до панголините и енотите (два вида, обвинявани за животинския произход на Covid-19) – разговорът за дивата природа и здравето често се води около идеята, че животните причиняват болести.

Това не е непременно грешно. С навлизането на хората все по-дълбоко в дивата природа и промяната на местообитанията създаваме възможности за появата на нови зоонозни заболявания, при които патогените преминават от животните към хората, като например птичия грип и ебола. Междувременно изменението на климата пренася инфекции като денга в нови региони.

Но това, което може би се оценява по-малко – и не е толкова добре разбрано – е неочакваната полза от биоразнообразието за нашето благосъстояние.

Ново изследване на прилепите в САЩ показва точно това. Всяка нощ тези летящи бозайници консумират поне 40 % от телесното си тегло в насекоми и по същество извършват безплатен контрол на вредителите за фермерите.

За съжаление, през 2006 г. прилепите в САЩ бяха засегнати от синдрома на белия нос (WNS) – заболяване, което се причинява от инвазивен вид гъбички. Появила се внезапно и неочаквано, гъбичката постепенно се разпространява, като по пътя си унищожава популациите на местните прилепи. Макар и трагична, епидемията е създала нещо като контролирано изследване, което позволява на Еял Франк, доцент в Чикагския университет, да проучи икономическото въздействие, като сравни засегнатите и незасегнатите окръзи преди и след появата на болестта.

Това, което Франк открива в рецензираното проучване, публикувано в Science, е, че след началото на измирането на прилепите в засегнатите окръзи фермерите увеличават употребата на инсектициди средно с близо 31%. Това е имало очевидно финансово въздействие, като общите приходи от реколтата са намалели през годините след откриването на WNS. Франк изчислява, че загубите в селското стопанство, които се дължат на намаляването на популацията на прилепите, възлизат на 26,9 млрд. долара за засегнатите окръзи в периода между 2006 и 2017 г.

Още по-шокиращо е обаче какво се е случило с детската смъртност, след като окръзите са били поразени от WNS. Смъртността при бебетата се е повишила средно с 8% в засегнатите окръзи, тъй като употребата на пестициди се е увеличила. Ерозията вследствие на ветровете и водите може да отнесе агрохимикалите далеч от земеделските земи и потенциално изложи хората на химическо замърсяване посредством въздуха и питейната вода. Откриването на инсектициди във водни проби в САЩ, включително в тези, които не са в съседство с ферми, е по-високо между април и септември, когато е селскостопанският сезон за производство – и дори малки дози могат да са големи концентрации при бебетата.

Цялата статия може да четете на Bloomberg TV Bulgaria.