Затъването на Македония, която няма кой да я спаси

Македония си няма никого, който да я спаси, ако се докара до положението на Гърция. А това изглежда все по-вероятно - неразумните харчове и провинциалните боричкания в Скопие водят страната тъкмо към "гръцки сценарий", пише Дойче веле.

От около три години насам всяка дума, всяко действие или бездействие на гръцките управници се следят изкъсо от международната общност. Скандали и афери, каквито винаги е имало по тези географски ширини, но от които доскоро почти никой не се интересуваше, сега изведнъж се оказват важни за партньорите на Гърция. Казано накратко: едва ли има друга държава, която да е била подлагана на толкова щателно наблюдение.

Това едва ли се харесва особено на политическия елит в Гърция, но пък е добра новина за управляващите в съседните на Гърция балкански държави. Необезпокоявано те могат да си се разпореждат както намерят за добре, тъй като случващото се в Гърция изцяло е ангажирало вниманието на Европа и света. Това проличава особено добре в северната съседка на Гърция - Македония.

Скандално

За да си осигури безпрепятствено приемане на новия държавен бюджет, македонското правителство използва сила и отстрани от парламента акредитираните журналисти и протестиращите депутати от опозицията. Този инцидент маркира апогея на поредица от събития, които поставят под съмнение демократичните намерения на правителството на премиера Никола Груевски и неговата консервативна партия ВМРО-ДПМНЕ. На автократичните методи на управляващите опозиционният Социалдемократически съюз СДСМ, произлязъл от бившата Комунистическа партия, противопоставя една неконструктивна политика, чиито отличителни белези са заплахите и заканите, блокадите и бойкотите.

Колко жалко, че заради спора за името на Македония Гърция от години блокира предприсъединителните преговори със Скопие, които са надежден механизъм за демократизирането на страната. Провинциалните боричкания на македонските партии поставят под въпрос готовността на страната за членство в ЕС, пише по този повод балканският кореспондент на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" Михаел Мартенс.

Демокрацията в Македония показва в момента доста сериозни дефекти - опозицията не признава правителството, бойкотира работата на парламента и смята да не участва в предстоящите местни избори. СДСМ е против плановете на управляващите да теглят нови заеми, за да запълнят дупката от 300 млн. евро в бюджета за тази година. Трябва да пестим, а не да трупаме нови дългове, настояват от опозицията и предупреждават, че страната върви към "гръцки сценарий".

Античният "Дисниленд"

За да "догонят" гърците, на македонците ще им трябват още няколко десетилетия - това е факт. Факт е обаче също така, че има предостатъчно поводи за тревога, пише още "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" и дава пример с печално известния проект "Скопие 2014", с който премиерът Груевски иска да влезе в историята. Македонската столица е в момента най-голямата строителна площадка в Европа: там се издигат статуи на антични герои, римски фонтани и дори триумфална арка в прослава на македонския народ, а правителствената сграда, строена през 60-те години на миналия век, се сдобива с антични колони и се превръща в нещо като зала на славата. Критиците на прескъпия проект го наричат "античен Дисниленд", а привържениците му твърдят, че по този начин Груевски дарявал всички македонци с ново самочувствие.

1 460 дни

Но това не е всичко: управляващите харчат колосални суми и за реклама - в много от големите македонски медии правителството се е превърнало в най-големия рекламодател. По този начин то си купува безкритична журналистика. Резултатът от всичко това е, че задлъжнялостта на страната расте с бързи темпове. Вярно, че в сравнение с Гърция бюджетният дефицит е сравнително поносим - прогнозите за 2013 г. са, че той ще възлиза на 4% от БВП. Не бива обаче да забравяме, че Македония не е членка на еврозоната и си няма никого, на когото да разчита, ако тръгне да се сгромолясва.

Сега опозицията плаши с бойкот на местните избори. Но проблемът на Македония не е в дните, в които се провеждат изборите. А в онези 1 460 дни между изборите. Без значение, кой е на власт през това време.