Един подпис под апел за мир преобръща живота... в Турция

Този подпис преобърна живота ми, казва Ураз Айдън. Той и още 1127 представители на турските академични среди са обвинени в "терористична пропаганда", след като през 2016 подписаха един апел за мир в кюрдските райони на Турция.

През януари 2016 година 1128 представители на турските академични среди надигат глас срещу бруталните действия на турските сили за сигурност в кюрдските райони на страната. Те подписват апела "Не искаме да сме част от това престъпление". Малко по-късно са обвинени от властите в "терористична пропаганда". На 5 декември в Истанбул започва съдебният процес срещу първите 150 от списъка.

Преди няколко дни екип на Дойче веле се срещна и разговаря с един от тях - 41-годишния Ураз Айдън. Както и много други подписали апела, Айдън бързо след това губи работата си като научен сътрудник във Факултета по комуникационни науки към Мармарския университет. Той е уволнен със спешен декрет в сила от февруари 2017 година.

"Бях наясно, че ще ме уволнят"

Това е тежък удар за Ураз Айдън. В продължение на осем години той работи с удоволствие на това място. Именно тук той е завършил и висшето си образование, а докторантура е защитил в парижкия Institut National des Langues et Civilisations Orientales (INALCO). Докторската му работа проучва ляволибералните политически идеи в коментарните колонки на турските медии.

Пред Дойче веле той признава, че никога не е криел левите си убеждения. А последиците от това се виждат ясно: на него така и не му било предложено преподавателско място в университета, за разлика от някои доста по-млади от него колеги, включително негови студенти.

След дългогодишен стаж като научен сътрудник през миналата година Айдън се явил на конкурс за преподавателско място. И го спечелил, но радостта му продължила много кратко - на следващия ден научил, че имената на подписалите призива за мир са предадени на университетското ръководство. "Бях наясно, че това означава уволнението ми", казва Айдън и добавя: "Никога не съм предполагал, че един подпис под апел за мир може така да промени живота ми".

Набързо трябвало да си събере нещата, дори не му позволили да си вземе всичките книги, които събирал в продължение на 20 години. Боляло го много, че трябва да си тръгне от университета, където постъпил като 19-годишен младеж и след това останал да работи чак до навършването на 40.

Според Айдън обвинението е доста пресилено. Но той не мисли да бяга от Турция, защото знаел какво е да си в чужда страна и не искал да причини това на своето дете: самият Айдън е израснал в Париж, където баща му избягал със семейството си след военния преврат в Турция от 12 септември 1980. Семейството му се върнало в Турция чак през 1991 година.

"Да открием доброто в живота"

Ураз Айдън казва, че днес на хората от академичните среди не им е лесно. Но лично той е убеден, че е избрал правилната посока. Както си говори, изведнъж посяга към една книга, посветена на кореспонденцията между Томас Ман и Херман Хесе. На турски тя е издадена в превод от Нурие Гюлмен. 35-годишната литературоведка също е била уволнена и в момента е в гладна стачка. Айдън избира един цитат от книгата, който сякаш отразява неговото лично мнение за съдебния процес срещу него: "Виждаме такава ужасяваща злоба, която не може да се мери с нищо друго. Но този негативен опит само ще ни помогне да открием доброто в живота."