Юнкер за Балканите: Не идваме тук, за да ни целуват ръка!

"Балканите имат нужда от твърда европейска перспектива, но аз няма да допусна да ме поставят под натиск", казва председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пред Дойче веле по повод желанието на държавите от Западните Балкани да получат дата за прием в ЕС.

Г-н Юнкер, държавите от Западните Балкани Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово хранят големи надежди, че в обозримо бъдеще ще бъдат приети в ЕС. Кога може да стане това?

Жан-Клод Юнкер: Например в Македония, или БЮРМ, както я наричат на бюрократичен жаргон, аз установих, че македонците са постигнали значителен напредък в посока към Европа. Но дата за приемане в ЕС не съм обещавал на нито една страна. А на онези, които още не са започнали преговори за членство, още не сме посочили дата за старта на такива преговори. За мен важна е субстанцията, а не датите. В Македония са наясно с това, в Албания – малко по-малко. През април ние ще внесем нашите предложения по въпроса, но в момента още не мога да кажа какви ще бъдат те. Защото най-напред трябва да има субстанциален напредък. (…)

По отношение на Албания ние трябва да подчертаем, че е необходимо да бъдат изпълнени условията за членство. Едно от тези условия гласи: всички държави от Западните Балкани трябва първо да решат своите гранични конфликти. Не можем да си позволим да внасяме в ЕС гранични конфликти. Ние трябва да внесем стабилност в региона, но в ответ не бива да получаваме нестабилност.

Какво трябва да знаят за ЕС хората в региона?

Жан-Клод Юнкер: Въпросът е многопластов. За мен обаче е важно те да разберат, че ЕС не е някакъв клуб на икономически сили, които искат само да се обогатяват. Естествено, ние се стремим към благоденствие за всички. Но в този драматично труден европейски регион трябва да си пробие път съзнанието, че ЕС е общност на ценности. Правовата държава, човешките права, свободата на словото – това са въпросите, които понякога трябва по-ясно да се обясняват тук.

А как смятате да убедите хората в ЕС, че това разширяване е добра идея?

Жан-Клод Юнкер: Без съмнение в ЕС се наблюдава умора от разширяванията. Трябва да обясним на хората, че Балканите са буквално пред прага ни. Пътят е къс, но историческата дистанция, която трябва да се преодолее, е дълга. Тук наскоро имаше тежка война. И ако ние откажем на Западните Балкани перспективата да се присъединят към ЕС, това много бързо може да се повтори. Вече почти никой не го помни, макар че то сякаш беше вчера: убийствата, изнасилванията, умиращите деца, разрушенията, потоците от бежанци. Това беше война в сърцето на Европа. Никак не искам това да се повтори. Ние, „старите" европейци, трябва да разберем, че сме длъжни да отправим послание за мир и да дадем принос за успокояване на Европа. Но ако не сме готови да дадем перспектива за членство на нашите балкански партньори, нещата могат да отидат на зле.

Веднъж казахте, че онези, които се съмняват в проекта Европа, би трябвало да отидат на войнишките гробища. Може ли тази Ваша мисъл да се приложи и към този регион?

Жан-Клод Юнкер: Тук има много войнишки гробища. Тук много по-скоро са случили онези неща, които ние в Западна Европа сме преживели някога. Моето изречение за Западна Европа с драматична сила важи и тук.

Давам си сметка, че много хора в региона, особено младите хора, са нетърпеливи. Има албанци, македонци и сърби, които се изселват в останалата част от Европа, защото вече не виждат перспектива у дома. Това изтичане на интелектуална сила не е в интерес нито на тези страни, нито на ЕС. Балканите имат нужда от твърда европейска перспектива, но в същото време аз няма да допусна да ме поставят под натиск. Пак повтарям: първо субстанцията, после датите.

Смятате ли, че Вашите послания намират отзвук?

Жан-Клод Юнкер: На кандидатите за членство всъщност не им остава нищо друго, освен да се съобразяват с изискванията на Комисията. Ние трябва да формулираме нашите препоръки. (…) В същото време не искам да създавам впечатлението, че сме дошли тук да даваме някакви уроци. Това са държави и нации, които израснаха от трудната си история през 1990-те години и ние трябва да се отнасяме с респект към тях. Същевременно, ще го повторя пак, трябва да бъде ясно, че ЕС е общност на ценности, тоест – не идваме тук, за да ни целуват ръка, а ние да ги черпим с бонбони.