Подялба на югонаследството: Кой какво ще вземе?

Сърбия е оставила в бившите югорепублики над хиляда военни обекта, както и подвижна военна собственост, която е завладяна след изтеглянето на ЮНА (Югославската народна армия), предава македонската електронна медия "А1 Он".

Каква е стойността на тези имоти, както и на тези, за които имат претенции другите бивши югорепублики, ще се разбере на 13 септември, на срещата на Съвместната работна група за прилагане на Анекс А от Договора за правоприемство, съобщава белградският ежедневник "Вечерне новости".

Това е първата среща по темата за Анекс А от началото на подялбата, а домакин е Белград. Очаква се, че на срещата ще бъде поставена рамка за бъдещите преговори и че ще бъдат обявени данни за това, което попада във военните имоти и кой какво иска, пише вестникът, цитиран от "Фокус".

Най-големи искания имат Сърбия и Хърватия, отбелязва "Новости".

Експерти от хърватското Министерство на отбраната смятат, че стойността на собствеността на ЮНА възлиза на 70 милиарда долара, от които Загреб иска 10 милиарда – осем от Сърбия и два от Черна гора. Освен другото, хърватите искат танкове, артилерия, подводници и кораби...

Доколко е точна тяхната оценка, ще покажат архивите на бившата СФРЮ, тъй като, както очакват представителите на бившите югорепублики от Белград, в тази връзка трябва да се отвори документацията, принадлежаща на бившия Съюзен секретариат за народна отбрана, съхраняван в Сърбия, съобщава изданието.

Иначе, според Договорът за правоприемство от 2004 година, недвижимите имоти (казарми, командни пунктове, почивни станции), се предават на държавата наследник, на която територия се намират, така че това не би трябвало да бъде тема на дискусиите.

Загреб досега единствен е поставил искания, но все още не е обявил кой ще го представлява в смесената работна група, отбелязва "Новости".

От февруари, когато за първи път бе обявено за срещата в Белград, Хърватия постави искания за над 500 танка, хеликоптери, цистерни... Както твърдят, повече от 80% от корабите на бившия югославски военноморски флот (ВМФ) остава в Которския залив, а от Черна гора се иска връщане на учебния кораб "Ядран" и самолетът на Рудолф Перешин "МиГ-21". (Перешин е първият пилот от ЮНА, който бяга на страната на хърватската армия. Това се случва по време на разузнавателен полет през 1991 година. През 1995 е свален от ПВО на ВС на Република Сръбска, успява да се катапултира, но загива при приземяването).

Военният анализатор Александър Радич подчертава, че делбата на наследството на ЮНА ще бъде изключително тежка задача. Според него, хърватите, както и другите съседи на Сърбия, ще излязат с позиция, че Белград е взел всичките притежания на ЮНА за себе си, а освен това ще има и манипулации с цената на имотите и особено на военната техника. Основният сблъсък ще е около апартаментите, с които разполагаше ЮНА във всички републики, посочва експертът.

Както твърди Сава Щърпац от "Веритас", само в Хърватия, сърбите – цивилни, военни лица и полицията, са оставили между 40 и 50 хиляди апартамента, от които немалка част са принадлежали на армията, а засега само 2000 искания от програмата за жилищата са решени положително.

"Хърватите настояват, че по-голямата част от научните съоръжения на ЮНА са останали за Сърбия – преди всичко, Военнотехническият център в Жарково. Техническо-изследователският център, Военномедицинската академия... И тук трябва да се очаква някакъв вид предложение или искане за компенсация", казва Радич.

Според него, словенците са специален проблем, тъй като при изтеглянето на ЮНА от тази република през октомври 1991 година, тя остави част от оръжията и техниката на съхранение при местните власти. Съществуващите договори по въпроса все още не са завършени.

Най-малко проблеми трябва да има с Македония, защото според договора, тази страна се отказа от всички искания за имотите на Армията, отбелязва "Новости".