"Балканският картел" в разцвет: Сърбия е пълна с малки Ескобари

Сърбия е част от световната търговия с дрога и е основна брънка от т.нар. „Балкански картел“, за който международните полицейски организации твърдят, че е в разцвет, пише белградският вестник „Политика“.

През последните две години в страната са заловени над 10 тона дрога – миналата година четири, а през тази повече от шест, с което 2019 година става рекордна по заловена дрога, откакто се води статистика, съобщи сръбското МВР.

В тази статистика не е включена иззетата марихуана във фермата „Йованица“ – 650 килограма, подготвени за продажба, както и още близо четири тона.

Дарко Шарич, известен още като Балканския Ел Чапо и Радослав Цвийович, когото мнозина наричат „новосадския Ескобар“, са най-големите дилъри на кокаин.

Що се отнася до хероина, „Политика“ пише, че най-голямото иззето количество през тази година в Сърбия е от средата на ноември, когато са били конфискувани 77 кг на стойност 5 милиона евро при ареста на заподозрения лидер на наркогрупа Младен Новакович-Тоцило. Той е живеел доста разточително. Според медийни публикации той е направил от къщата си в село Америч край Младенович истинска хасиенда. Казват, че бил платил на художник от Белград да му нарисува петел, като окачил картината в кокошарника.

И докато в социалните мрежи се шегуват с него, при акцията е било разкрито, че Тоцило е смятан за един от най-могъщите наркобосове в Сърбия, като е живял в стил „малък Ескобар“. Заловеният при него хероин е бил в пакетчета със специален печат. Според полицейски източник дрогата е опакована най-вероятно в Косово, а доставчиците от Сърбия са получили свои печати и знаци. Наркотикът идва от Близкия и Далечния изток, като това е най-опасната дрога, предизвикваща най-силна зависимост и взимаща най-много жертви. Затова е тревожен фактът, че хероинът се завръща в Сърбия, пише изданието.

Балканският Ел Чапо – с тези думи аржентински портал описа преди години сръбския наркобос Дарко Шарич. Мексиканският наркобос Хоакис Гусман, известен като Ел Чапо, беше осъден на 17 юли в Ню Йорк на доживотен затвор и още 30 години зад решетките. Осем месеца по-рано пък Дарко Шарич беше осъден в Сърбия на 15 години затвор за трафик на почти 6 тона кокаин от Южна Америка в Европа. Очаква се окончателното решение след обжалването на присъдата. Шарич и Ел Чапо имат доста прилики, които показват как функционира борбата с наркокартелите в света. Аржентински медии посочват, че и двамата са се укривали години наред, и двамата са наричани „наркокрале“. Различават се по тежестта на обвинението, наказанието и известността си в света.

Радосав Цвийович Цвика е наричан от мнозина „новосадския Ескобар“. Още преди 10 години той беше посочен като един от най-големите наркотрафиканти в Нови Сад. Екипът му беше арестуван преди две години в Прага. Цвийович е в ареста, делото срещу него се води в Специалния съд в Белград.

Когато става дума за кокаина, колумбийските и италианските престъпни групи в исторически план са играли централна роля, в по-ново време групи от Сърбия и Албания стават все по-значими. Това се посочва в доклад за европейския пазар на наркотици, изготвен от Европейския център за проследяване на дрогата и Европол. В този доклад Сърбия е спомената на няколко места.

Подчертава се, че сръбските престъпници работят добре с „колегите си“ от другите страни от бивша Югославия и затова европейската полиция ги нарича „Балкански картел“, пише „Политика“. Сърбия се споменава в онази част на доклада, която се занимава с кокаина, като се посочва, че освен традиционните главни играчи сериозни играчи стават и страните, в които се говори албански и Сърбия. Сърбия също така се споменава и като важна част от Балканския маршрут на дрогата, който тръгва от Турция.

Отбелязва се, че „Балканският картел“ се състои от престъпни групи от страните от бивша Югославия – най-многобройни са сърбите, хърватите и черногорците, които отлично си сътрудничат както помежду си, така и със съседите си – албанци, българи, италианци.

Вестникът отбелязва, че за разлика от кокаина, който идва от Латинска Америка, хероинът идва от изток – предимно от Афганистан и в по-малка степен от Пакистан, Иран, Източна Турция и централноазиатските страни.

„Главните канали за контрабанда на хероин минават през Турция, България, Албания, а след това през Косово и Сърбия“, пише вестникът, като добавя, че когато хероинът пристигне в Косово, наркоклановете го опаковат в по-малки количества и след това го транспортират по суша.