Сърбия след стрелбите: Речта на омразата е език номер едно в страната

През първата седмица от амнистията, след като масовите стрелби хвърлиха страната им в шок и душевно търсене, сърбите предадоха близо 18 хил. оръжия - като се започне от ръчни гранати, та чак  до противотанкови ракети, както и стотици хиляди патрони.

Но в дълбоко разделена нация, затрупана със смъртоносни оръжия, където военнопрестъпниците се възхваляват, главните герои в риалити предаванията по държавната телевизия са осъдени убийци, а спомените за жестоки скорошни конфликти са все още пресни, мнозина се съмняват дали обещанието на президента да "разоръжи" страната ще бъде достатъчно .

Осемнадесет души бяха убити и 21 ранени този месец при две стрелби за два дни. В Белград стрелец, за който се твърди, че е 13-годишен ученик, използващ два от пистолетите на баща си, застреля осем ученици и охранител. 10-годишно момиче, което беше ранено, загина в понеделник, с което броят на жертвите стана 10. Шест други деца и учител бяха ранени.

Заподозреният е в ареста и е подложен на психологически преглед, но е твърде млад, за да носи наказателна отговорност. Баща му е обвинен, че е обучавал тийнейджъра да борави с оръжие и не е съхранявал правилно пистолетите.

На следващия ден мъж, размахващ автомат и пистолет, уби осем души и рани още 14 в две села на около 30 мили южно от столицата. 21-годишен заподозрян е в ареста.

Президентът Александър Вучич, чиито политически корени са в крайнодесния национализъм (той за кратко беше министър на информацията при сръбския лидер Слободан Милошевич, който почина по време на процеса срещу него за военни престъпления) осъди "нападението срещу цялата ни страна".

Вучич обяви едномесечната амнистия за оръжията, като обеща, че хората могат да предават незаконни оръжия и боеприпаси, както и законно притежавани оръжия, които вече не желаят, анонимно и без страх от съдебно преследване.

Вучич спечели известна похвала, особено в чужбина, за този ход, като някои коментатори съпоставяха решителността му с очевидната неспособност на САЩ, които само тази година станаха свидетели на 22 масови убийства, за справяне с ускоряващото се насилие с оръжие.

Освен това той обеща двугодишен мораториум върху новите разрешителни за оръжие, преразглеждане на настоящите разрешителни, повече психологически проверки, 1200 допълнителни полицаи в училищата и по-дълги срокове затвор за престъпления с оръжие и незаконно притежание на оръжие.

Но докато техният президент обещаваше "остър отговор, спешни мерки и строги наказания" за справяне с престъпленията с оръжие, много сърби се питаха какво друго може да се крие зад това – и доколко Вучич, който е на власт от 2014 г., може да е допринесъл за прекомерното насилие в страната, в нейната политика и по телевизията.

Някои подкрепят мерките на правителството. "Има твърде много насилие. Не знам как не са се заели с този проблем досега", казва пенсионерът Иван Петрович пред The Guardian. Други обаче не се успокояват. "Не знам какво да мисля. Имам дете и не се чувствам в безопасност. Държа очите си отворени на игрището", казва Весна Драгишич.

Хиляди излязоха по улиците на Белград в петък във втори воден от опозицията протестен марш "Сърбия срещу насилието", настоявайки за оставката на вътрешния министър, след като министърът на образованието вече си отиде, и край на това, което мнозина смятат за култура на насилие разпалени от медиите и политиците от управляващата партия.

Вучич обвини опонентите си, че се стремят да използват трагедиите за политически цели, и обяви планове за собствен митинг в края на май. В неделя той каза, че "скоро" ще се оттегли като лидер на управляващата си Сръбска прогресивна партия, като обеща нови парламентарни избори преди края на септември.

Никой не знае колко оръжия има в Сърбия, страна с население от около 6,8 милиона души. Мая Белош, изследовател в Белградския център за политика на сигурност, каза, че не е ясно колко оръжия са били регистрирани, да не говорим колко са незаконно държани.

"Полицията каза, че има над 900 хил. огнестрелни оръжия, законно държани от граждани. Президентът каза, че има 400 хил., а след това два дни по-късно 700 хил.", казва Белош пред The Guardian. "Имаме дезинформация от правителството. Но оценките за общата бройка, законни и незаконни, варират от 1,5 до 3 милиона. Това е плашещо."

Тя добавя, че оръжията, останали от югославските войни през 90-те години, са само част от арсенала. "Има традиция за съхранение на огнестрелно оръжие в дома, предавана от поколение на поколение, както и за стрелба във въздуха по време на празненства", споделя Белош. "Лошата сигурност в оръжейните фабрики и полицейските магазини е причина за това. Както и престъпни мрежи в и извън Сърбия."

Репресивните мерки няма да помогнат, на мнение е Белош: "Сърбия е една от държавите с най-много полицаи на глава от населението в Европа, но това не накара гражданите да се чувстват по-сигурни или да разреши проблема с насилието."

Въпреки лесния достъп до оръжие, масовите стрелби бяха рядкост в Сърбия преди този месец. Последният голям инцидент беше през 2013 г. Но на фона на трудностите, наследството от войната, ендемичната корупция и високите нива на насилие в обществото, политиката и медиите, експертите отдавна предупреждават, че наличието на толкова много оръжия представлява заплаха.

Зоран Гаврилович, социолог от Бюрото за социални изследвания, казва, че стрелбите не са го изненадали. "Социалният климат води в това. Имаме общество, изпълнено с насилие. Беше просто въпрос на време да избухне“, каза той.

Мнозина обвиняват Вучич в умишлено поддържане на атмосфера на насилие. "Косвено Вучич е главният виновник – той е този, който създаде тази атмосфера на омраза и всички атаки в неговите медии", на мнение е Мариника Тепич, високопоставен опозиционен политик. "Сърбия не е буре с барут, тя е избухнала."

Вучич и неговата управляваща партия редовно принизяват своите политически опоненти и чуждестранни съперници като "измет", "крадци" и "педофили", докато парламентарните сесии са доминирани от груби и агресивни обиди.

"Няма да бъдем излекувани, дори и всички оръжия да бъдат отнети и всички социопати да бъдат поставени зад решетките, докато съдбата ни се оформя от този, който отключи и яхна това зло", написа в Twitter опозиционният лидер Здравко Понош.

Близо 450 000 души са подписали петиция, призоваваща две проправителствени обществени телевизионни станции да загубят лицензите си заради изпълнени с насилие риалити шоута, които според някои оценки съставляват 60% от последните им програми.

Мафиоти, военнопрестъпници и известни с насилие футболни хулигани редовно участват в сцени, включващи насилие над жени и отправяне на заплахи с оръжие, вървящи заедно с политически програми, в които Вучич и неговите съюзници ругат опонентите си.

"В Сърбия има "индустрия на популизма", предназначена да популяризира Вучич и да очерни опонентите му", казва Гаврилович. "Насилието в риалити предаванията служи за легитимиране на агресивния политически речник. Речта на омразата от основните социални и политически лица в Сърбия и чрез нейните основни медии се превърна в език номер едно в страната."

Откакто Вучич дойде на власт, Сърбия падна от 54-то на 93-то място от 180-те страни в световния индекс за свобода на пресата на "Репортери без граници". Независимите медии бяха прогресивно изтласкани, а журналистите – атакувани.

На теория, кандидат за присъединяване към ЕС, страната е разкъсана между Запада и историческите си политически и икономически връзки с Русия, славянски и православен християнски съюзник.

В остър доклад миналата седмица Европейският парламент подчерта няколко спънки пред присъединяването, включително отказа на Белград да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия и нежеланието му да признае Косово като независима държава. Проруската реторика от контролирани от правителството медии и държавни служители не помогна.

Виола фон Крамон, германски евродепутат и докладчик на парламента за Косово, каза, че върховенството на закона, свободата на медиите и отношенията с Косово и с Москва са ключовите въпроси. "Сърбия трябва ясно да покаже, че иска да се присъедини към ЕС", каза тя. "Времето на "седене на два стола" и балансиране между Запада и Русия приключи."

Клемен Грошел, словенски евродепутат, подчерта липсата на напредък по отношение на независимата съдебна система и медиите, които не са "нито независими, нито обективни".

"Голям песимист съм", казва той. "Когато посетих Сърбия след падането на Милошевич, там цареше една положителна енергия. За съжаление тя избледня; няма истинска и честна политическа воля за промени, които да бъдат част от ЕС. Сърбия скоро ще трябва да направи избор."